Борисов става все по-безсилен. Какво предстои?

Коментар от Даниел Смилов:

В есенния политически сезон управлението “Борисов 3” заприлича на поредица от страстни седмици - с разпятие в петък и чудодейно (но на косъм) възкръсване през уикенда. Всеки понеделник сутрешните блокове започват с водосвет и молитви за здравето на правителството. След това обаче избухва скандал, последван от реторическо линчуване и призиви “Разпни го!”. В резултат премиерът взе да добива все по-мъченически вид, а народът изпадна в предреволюционно люшкане между еуфория и отчаяние (редувани според политическите пристрастия). А за предреволюционно люшкащите се народи знаем, че са жадни за жертви.

Ясно е, че страстните седмици не могат да продължават дълго без някаква по-драматична развръзка. В демократичната надпревара възкръснали за вечността няма, но с настоящото правителство мандат от четири години започна да изглежда като цяла вечност. Разумно би било може би да се скъси поне наполовина: половин вечност е по дефиниция по-търпима.

Като библейска сценка

Какво се случва през настоящата страстна седмица? Проблемът е, че всъщност няма нищо ново - всичко е до болка познато повторение на старото. А нещата толкова са се ритуализирали, че вече се разиграват като библейска сценка:

1) Начало: Макар и лошо, правителството изглежда единственото възможно в тази ситуация;

2) Завръзка: Негов представител, обикновено “патриот”, извършва абсолютно недопустимо действие. В последния казус “грешникът” бе Валери Симеонов. Вицепремиерът изрече неща, заради които в една нормална държава просто не би могъл да остане на този висок пост. Извинението на Симеонов бе, че не му е за първи път. Към това се добави и малко по-сложният случай, при който агенция под политическата опека на ВМРО (най-малкото в смисъл, че шефът ѝ е номинация и кадър на тази партия) се оказа обвинена като организирана престъпна група за продажба на българско гражданство. И двете прегрешения са достатъчно тежки, за да предизвикат правителствена криза. Тя започна с вътрешен разпад на “Обединените патриоти”, при който на фона на грехопадението на двамата си партньори Волен Сидеров се опита (неуспешно) да се представи като консерватор-светец;

3) Ескалация: Социалните мрежи, малкото свободни медии и политическата опозиция (от БСП и извън парламента) подхващат темата. Тъй като казусите обикновено заслужават еднозначна критична оценка, разликата е в децибелите и в политическия ъгъл на аргументите. В настоящия случай обществената реакция - заслужена и оправдана - се подсилва и от продължаващия протест на майките. Те са прави, че не може представител на държавата - и то вицепремиер - да изказва по подобен начин неуважение към нейни граждани. Проблемът вече не е в парите, които правителството в крайна сметка реши да “даде” за родителите на деца с увреждания, а в отношението: след като такива приказки са официално възможни, значи в тази държава всичко е възможно. Към разумните аргументи започва да се трупа и обичайната обществена плака от преувеличения и истерии. Към оправданите протести се прилепват и съмнителни - като този за цената на горивата. Започват да се налагат съмнения, че задкулисни фактори се надяват на сценарий като от февруари 2013 година, при който към легитимните варненски шествия изведнъж се закачиха и хора с качулки в столицата. Правителството е все по-замаяно и прави политически грешки. Последната: скандалът с отказания служебен автомобил на омбудсмана Мая Манолова. Ситуацията започва да изглежда критична.

4) Кулминация: Опозицията обявява, че иска предсрочни избори. Това също вече не е новина. БСП започнаха сезона с идеята за “частично излизане” от парламента (каквото и да означава това). От миналата седмица вече са на фаза бойкот на парламентарните заседания чрез кворума. ДПС (скритият коалиционен партньор на ГЕРБ) се присъедини към тази операция, което допълнително усили драматичния ефект. Йордан Цонев заговори за “изчерпване” на този парламент и за предсрочни избори догодина. В този смисъл евентуалното приемане на бюджета не бива да се чете като безрезервна подкрепа на ДПС за правителството, а като финансово подсигуряване на един турбулентен политически период. На този фон Борисов дава сигнали - поведенчески и чрез говорители на партията, че коалицията с “Патриотите” му идва в повече. Но офертата на ДПС за правителство на малцинството също е политически токсична.

5) Деескалация: Йордан Цонев намеква, че все още не вижда по-добра алтернатива на управлението. Немонополните медии на Делян Пеевски продължават самоотвержено да защитават премиера и да громят противниците му. БНТ набляга на развлекателните продукции и на интервюта срещу Иван Костов. Антикорупционните органи продължават да откриват корупция само в опозицията и в непослушни или неудобни коалиционни партньори.

6) Възкресение: Макар и още по-лошо, отколкото преди седмица, правителството изглежда единственото възможно в тази ситуация.

С всеки изминал страстен цикъл обаче премиерът Борисов изглежда все по-безсилен. А неговата зависимост от ДПС за провеждането на каквато и да е смислена политика става все по-видима. Слабостта му се използва както от тях, така и от случайни и второстепенни играчи като Сидеров, Бареков, Марешки, които започват да ловят риба в мътна вода по-интензивно от обикновеното.

Кой ще бъде жертвата?

Пита се: кой ще бъде жертвата? БСП искат това да е Борисов. ДПС са си избрали за жертва “Патриотите” - най-вече Симеонов (като най-автентичен), но отскоро и по-управляемия Каракачанов. Извънпарламентарната опозиция смята, че без жертвата на двойката Борисов-Пеевски (“тайната” коалиция ГЕРБ-ДПС) нещата няма да се оправят. Правителството пък се стреми да удовлетвори обществените очаквания за жертвоприношение със случайни, но внимателно подбрани антикорупционни акции срещу опозицията и неудобните.

Накрая обаче може да се окаже, че истинската жертва на този начин на правене на политика е друга - проевропейската ориентация на България. Правителството е все по-зависимо от открито антиевропейски формации, а възможните му алтернативи също са откровено антиевропейски. Особено ако Корнелия Нинова остане начело на БСП.

ГЕРБ беше единствената партия в този парламент, която поне формално запазваше лоялността си към идеята за интегриран ЕС. ГЕРБ проведе и добро европредседателство, но, уви, започна да прави все по-големи компромиси в посока на национал-популизма и евразийската ориентация (“Скрипал”, Истанбулската конвенция, защитата на Орбан, парите за поддръжка на руски самолети и т.н.).

Стартиралото отслабване на Борисов ще ускори още повече тези тенденции. Което на свой ред засилва необходимостта от солидно парламентарно представителство на проевропейски настроените групи в България. В обществото те все още са мнозинство, но в парламента се превръщат във все по-изолирано и слабо малцинство. В този смисъл проевропейски проекти като “Демократична България” носят огромна отговорност. Те трябва да преодолеят бутиковите различия между либерали и консерватори, прогресисти и традиционалисти - и да създадат разумна платформа за представителство и защита на интересите на всички онези българи, които виждат бъдещето си като съвместно и равноправно с това на най-развитите европейски народи. България има този статут като член на ЕС и трябва най-после да се възползва пълноценно от него. Без да губи време, страстна седмица след страстна седмица.