Братството на властелините
23 март 2012Поуките от Арабската пролет за диктатори и автократи са проблем за Запада: който се съюзи с Русия и Китай, оцелява по-дълго; а който заложи на Запада, си отива много бързо, ако в страната му се стигне до бунтове.
Не винаги беше така. Все пак по време на Студената война Западът не можеше да си позволи да подбира. Важното беше диктаторите в Близкия Изток, Азия, Африка и Южна Америка да не застанат на другата страна. Днес човек го побиват морални тръпки, като си спомни с кого се беше свързал Западът - от Пиночет в Чили през персийския шах до Сухарто в Индонезия.
Оцеляване
Всичко това се оправдаваше с върховната цел - противодействието на комунизма. В началото на 90-те години Източният блок се спихна от политико-икономическа склероза. Така проблемът с диктаторите се разреши до голяма степен от само себе си.
Миналата година се случи това, което отдавна трябваше да настъпи. С повече от 20-годишно закъснение се надигнаха и хората в Близкия Изток. Най-бързо паднаха съюзниците на Запада - Бен Али в Тунис и Мубарак в Египет. Който не беше обвързан с никого, като Кадафи в Либия, оцеля малко по-дълго. Но най-дълго ще оцелее явно съюзникът на Москва в Дамаск. Без политическа подкрепа и оръжейни доставки от Русия, Асад отдавна щеше да е проумял, че с него е свършено.
Русия не предлага нито идеологическа алтернатива на Запада, нито по-смислен държавен модел. Руската политика не може да се обясни и с класическата властова политика. Путин, също като Пекин, продължава да залага на Асад. Защо всъщност?
Фатална дружба
Защото тези страни си приличат. Автократите в света отдавна са разбрали, че редиците им оредяват. Колкото по-малко от тях остават, толкова по-застрашено е господството им - защото става все по-трудно да обяснят на собствените си граждани защо не им дават истинска демокрация. Като подкрепят Асад, Москва и Пекин удължават живота на собствените си системи.
Китайското ръководство реагира на Арабската пролет с още по-твърди репресии срещу инакомислието в собствената си страна. А Путин отвърна на предизвикателството на демонстриращите с изборни манипулации, за да не остави никакво съмнение в решимостта си да продължи да ръководи Русия. Автократите по света се смятат за представители на един застрашен вид, които трябва да действат сплотено срещу западната програма за демокрация и човешки права. Само така може да се обясни фаталната дружба на Кремъл с Асад.
АГ, ДВ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел