"Братя мои, обменете парите си в турски лири!"
28 май 2018Обезценяването на лирата се превръща в особено важна предизборна тема в Турция, отбелязва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ). „Управляващата Партия на справедливостта и развитието на президента Ердоган обвинява „завистници" и „задгранични спекуланти" за кризата на местната валута и призовава хората да се сплотят срещу заплахата", пише вестникът и съобщава, че на една своя предизборна изява Ердоган е призовал хората да обменят спестяванията си в лири, за да стабилизират местната валута. „Братя мои, които имате долари или евро под възглавницата: идете и обменете парите си в лири!" - с тези думи ФАЦ цитира турския президент.
По-нататък вестникът припомня, че на 24 юни в Турция се провеждат предсрочни парламентарни и президентски избори. Наблюдатели твърдят, че с тези избори се подкопава разделението на властите, защото Ердоган въвежда президентска система и концентрира изпълнителната власт в своите ръце. От юли 2016 година, когато беше въведено военното положение, Ердоган управлява с декрети, а това ограничава основните права на хората и подкопава правовата държава.
"Опасността от срив е сериозна"
По същата тема обширен анализ публикува и „Ди Велт". „Поредицата изборни успехи на Ердоган от началото на хилядолетието се дължи до голяма степен на факта, че турците живееха все по-добре под неговото управление - икономиката растеше, заплатите се повишаваха, безработицата спадаше", пише "Ди Велт" и продължава: "Всъщност Ердоган дойде на власт най-вече благодарение на банковата и валутна криза от 2000-2001 година, когато турците свалиха тогавашното некомпетентно правителство. Днешната ситуация поне отчасти напомня на онзи момент. И тогава лирата драматично изгуби от стойността си спрямо долара, за хората всичко стана много скъпо, а фирмите не можеха да обслужват доларовите си кредити. Същата опасност съществува и сега, защото турските компании изплащат кредити в размер на общо 250 милиарда долара. Тази сума представлява една четвърт от годишния БВП на Турция.
Една от по-дълбоките причини за кризата от 2000-2001 беше вездесъщата корупция, най-вече в държавния банков сектор. Според експерти, корупцията е важен елемент и от „системата Ердоган", макар че след предишната криза банките бяха сериозно санирани и днес функционират много по-добре. Независимо от това опасността от срив на турската икономика е сериозна. Това е и една от причините за решението на Ердоган да изтегли с година и половина изборите за президент, които трябваше да се проведат чак през есента на 2019.
Но лошите новини от стопанския сектор не означават автоматично, че Ердоган ще изгуби изборите. Много от неговите привърженици направо го боготворят. Според допитванията, 42 процента от турците вярват на твърдението му, че причина за сегашната криза е не неговата икономическа политика, а някакъв международен заговор. Близките до правителството медии анализират ситуацията с повече нюанси. Те твърдят, че кризата се дължи на процесите в световен мащаб, но също оправдават правителствената политика. Това обяснение отчасти е вярно, защото доларът и еврото наистина стават все по-силни за сметка на валутите на по-слабо развити държави.
В очакване на 24 юни
За да има пълна сигурност, Ердоган трябва да спечели още на първия тур на президентските избори. Успоредно с това в сила ще влезе и новата конституция, която Ердоган успя да прокара на референдум с минимално мнозинство от 51,8%. Подобен резултат обаче той едва ли ще получи на тези избори. Дори най-оптимистичните допитвания не прогнозират такъв процент за президента. Според последните анкети, Ердоган ще вземе около 43%. И то въпреки обстоятелството, че почти всички медии са в неговите ръце, а много хора не смеят открито да говорят за политическите си предпочитания.
Въпреки това опозицията има сериозен проблем: неспособността на партиите да се обединят против Ердоган. Мухарем Индже от Народнорепубликанската партия, която има светска и социалдемократическа ориентация, и по-скоро консервативно настроената Мерал Акшенер от новооснованата „Добра партия" са двама силни кандидати, които събират за своите партии по около 20% подкрепа. Това означава, че някой от тях може да отиде на втори тур, ако Ердоган не получи повече от 50% от гласовете. Но конкуренцията между Индже и Акшенер сякаш е дори по-остра, отколкото между всекиго от тях и Ердоган", коментира „Ди Велт".