Британците - отвъд земното кълбо?

"Не"-то на Дейвид Камерън беше рязко, но не и неоправдано. Така че Великобритания не е изолирана, смята лондонският кореспондент на "Ди Велт" Томас Килингер:

Колко подигравки и гаври се изсипаха тези дни върху Дейвид Камерън! Този вой явно се стори прекален на германската канцлерка Меркел. "Съжалявам, че Великобритания не беше в положение да се присъедини към нас", каза тя в правителствената декларация тази седмица. "Но няма съмнение, че страната си остава важен партньор на ЕС."

Орден за Камерън!

Думите й бяха посрещнати с аплодисменти от Бундестага. Тук се прояви една обикновено пренебрегвана историческа линия - убеждението на германските депутати, че при всички различия ние не можем да си позволим да се откажем от Великобритания. Да се подхвърли Лондон на превъртялото обществено мнение е предвид тежестта на Великобритания не само глупаво, но и противоречи на стратегическите интереси на Берлин. И още нещо: Островът си остава най-важният търговски партньор на еврозоната, дори пред Китай. Така че умерените думи на Меркел дойдоха съвсем навреме.

Циркулират разни заблуди относно Камерън, този политик, живеещ "отвъд земното кълбо". Камерън бил наложил вето? Думата "вето" предполага, че някой е попречил на някой друг да стори онова, което иска. Само че това не е валидно в случая: британският премиер нито блокира пътя към финансовия съюз, нито би искал да го блокира. Та нали е в изконния интерес на Лондон, както правилно напомни Меркел, да бъде преодоляна евро-кризата, която е голяма заплаха и за британската икономика.

Осуетено бе предоговарянето на Лисабонския договор, както Берлин настояваше, а Париж не желаеше и да чуе. Благодарение на Камерън френският президент Саркози получи това, което искаше: междуправителствено решение, нов междуправителствен договор. По този начин, като застъпник за върховенството на националната държава, Саркози се надява, че ще бъде преизбран на президентските избори през май. "Всъщност той би трябвало да закичи Камерън с Ордена на почетния легион", както уместно отбеляза Дейвид Марш, най-добрият английски познавач на европейската политика, вместо да плюе Камерън за това, че е осуетил нещо, което той самият, Саркози, никога не е желал.

Разбиране, не повече

Изобщо в първите дни след срещата в Брюксел се изговориха сума ти глупости. Това засяга и най-важната причина за "не"-то на Камерън. Можем лесно да си представим какво щеше да се случи в британския парламент с един договор без защитна клауза за европейския финансов пазар, 75 процента от чийто бизнес се върти в Лондонското Сити: той щеше да бъде отхвърлен и неизбежно щеше да се стигне до референдум. Само че управляващата коалиция не може да си позволи подобно изпитание, плюс плебисцит за членството на страната в ЕС. Това не желаят не само консерваторите на Камерън, но и либералите на вицепремиера Ник Клег.

Така че можем да разберем британския министър-председател. Което не означава обаче, че той заслужава симпатиите ни. Защото самият Камерън допринесе много за раздухването на британския евроскептицизъм, както и за това неговата партия да се окаже, ако не отвъд земното кълбо, то несъмнено далеч от европейския консенсус.

АГ, ДВ, Т. Килингер, С. Гяуров

Редактор: Д. Попова-Витцел