БСП и няколко абсурдни идеи за бъдещето на България

България да не влиза в еврозоната; да отмени плоския данък; стратегическите предприятия в забранителния списък за приватизация да не се отдават на концесия; в българските търговски вериги да има определен процент храни "родно производство"; държавните и общинските болници да не са търговски дружества; да се раздвижи капиталът в банките, държавата да участва дялово във финансирането на инфраструктурата към индустриалните зони; да се регионализира икономиката. Това са само част от предложенията на БСП, описани в документ, наречен "Визия за България", представен в края на миналата седмица. 

На пръв поглед някои предложения изглеждат абсурдни, а други меко казано - странни. Трети пък са в пълно противоречие с първоначални ангажименти, поемани от левицата. Например идеята България да не влиза в еврозоната - въпреки че в БСП много добре знаят, че стъпката към еврото означава редица тестове за българската банкова система. Тестове, които биха осветили проблеми в нея, за които всички подозират, че се замитат от българските власти. Това на фона на скорошното обявяване на левицата срещу "паралелната държава" изглежда не просто като фарс, а събужда подозрения, че именно социалистите (заедно с ГЕРБ) правят всичко възможно омертата да не бъде разплетена. 

Блянът "Вишеград"

Извън явните противоречия обаче "визията" на левицата се отличава с още нещо - става дума за многократно подчертавания афинитет на партийния лидер Корнелия Нинова към Вишеград. По време на представянето на визията тя даде за пример политиката на държавите от Вишеградската четворка. "Някои ги обвиняват, че са популисти. Не, те са реалисти", каза Нинова и съобщи, че е изпратила специалисти, за да видят какво от политиките на Вишеградските страни може да е добро за България. "Взеха им законодателството и то много отива на България", каза още Нинова и предложи темата да се обсъжда в следващите месеци. 

Документът на БСП заедно с хрумването на Нинова левицата да заимства управленски идеи от Вишеград свидетелстват за следното: тенденцията за антиевропейски настроения в партията се засилва, а платформата, с която социалистите ще се явяват на избори в България (без значение какви) ще бъде популистка. 

Схемата на новото позициониране на БСП се вижда ясно от антиджендърската реторика, преориентирането на партията наследник на БКП към "християнските ценности", антиевропейските виждания, както и методично лансирания нов образ на Корнелия Нинова, която често изглежда като опозиционната версия на Обединените патриоти. 

Ето защо стратегията е ясна. БСП за пореден път, при пореден лидер демонстрира пълното си нежелание да се модернизира и да заприлича на съвременна лява, европейска партия. Нещо повече - този път социалистите са сигурни, че "орбанизацията" ще им донесе повече избиратели и повече национални позитиви, с които да разширят позициите си. 

Два сценария

Популистките виждания и националистическите заемки вече са факт - изглежда, че социалистите "надвиха" в битките с ГЕРБ - както за Истанбулската конвенция, така и за наложеното в парламента решение България да не приема върнати обратно бежанци. 

По-тревожното обаче е друго - самата партия на Борисов тества подобни нагласи сред своите избиратели чрез различни институти и консервативни кръжоци, които създаде постепенно през годините. И ако стратегията на Нинова да бъде левия Орбан бъде доказана като социологически успешна, със сигурност ГЕРБ няма да се посвени също да я използва, за да опита да запази властта си. 

В тази територия, разбира се, играят и т.нар. патриоти. Що се отнася пък до електората на ДПС: отдавна е известно, че той не е политически, а брандово ориентиран. 

Ето защо очертаващата се картина в България, предшестваща най-малко два вота догодина, е битка на популизмите. В тази ситуация ще бъде особено трудно да се чуят разумни, балансирани за развитието на държавата и управлението идеи.

Има, разбира се, и друг сценарий. И той изглежда така: антиевропейските виждания на БСП да тласнат вече разколебаните избиратели отново към Борисов, а ГЕРБ отново да се превърне в не особено желан, но "по-приемлив" избор, както се случи на предсрочните избори преди повече от година. С което на практика Нинова ще помогне за пореден път, съзнателно или не, на управляващите. Както се случи с доста нейни ходове през изминалия парламентарен сезон.

Проблемът е, че и при двата сценария реална алтернатива сред тези политически субекти няма. Тогава на избирателя няма да му остане нищо друго освен да търси по-малкото зло.