"Буре барут"

Аплодисментите взривяват театралната зала със същата сила, с която преди това на сцената бушува балканската енергия, излъчвана от невероятната игра на актьори като Самуел Финци и Маргит Бендокат, от страстната музика на Санди Лопичич, от накъсания, задъхан текст на македонския автор Дуковски и от добре познатия на берлинската публиката режисьорски почерк на Димитър Гочев: "Невероятна, прекрасна постановка, супер-актьорски състав,

впечатляващи сцени, които ме накараха да настръхна

Балканите се усетиха с цялата им емоционалност" - казва една зрителка.

Друг посетител, казва, че в нея е открил отново Балканите в многобройните им проявления, които познава, разбира се, благодарение на невероятния режисьор - Димитър Гочев: "Той е балканец в най-добрия смисъл на думата: със сърцето и разума си и най-вече с чувствата си. Мисля, че само на него би могло да се повери поставянето на този текст на сцената."

Димитър Гочев поставя "Буре барут" на македонския автор Дуковски за втори път: след Грац преди осем години, сега идва ред на Берлин.

"Балканите е една тема, която не ме напуска. Освен това, изключително важна е срещата на този материал с Берлин, защото войната на Балканите излезе извън полезрението на медиите" - казва режисьорът Димитър Гочев. Благодарение на тази постановка

Балканите грабват отново вниманието

този път на берлинската театрална публика и я въвличат във вихъра на емоционални взривове, предизвикани от отчаяние, от любов, от невъзможност да се прости. Безвремието подтиска, мачка и тласка към насилие. Всяка една от разказаните истории завършва със смърт:

Пием си кафето. Гаден народ, гадна държава, все трябва да чакам за нещо. Всички пият кафе... и докато те си пият кафето, моята младост се е изнизала.....

Един балкански блус, разказан в 11 кратки истории, които преди няколко години можа да види и софийската публика в първия вариант на постановката на Гочев, представян в Грац. Кое е новото в Берлин в сравнение с други постановки на пиесата в Европа, Америка и Япония ? Авторът на пиесата Деян Дуковски:

"Освен енергията на Гочев, актьорите, повечето от които са нови, са фантастични. Нова от части е и музиката на Санди Лопичич."

Спектакълът излъчва много енергия

Тя пък се търкаля по наклонената плоскост на сцената също както ябълките, сриващи се оглушително долу в рова, отвъд който е публуката. Сценографът Анри Кулев пояснява:

"Ябълките решават много като метафора. Усещане и за пространсттво и за самота, усещането за времето и обстоятелствата, за балканския блус и преходността на живота."

Той се изнизва пред очите на западната публика и тя открива много от себе си в този иначе чужд й балкански блус...