Българинът спря да търпи

Протестът на социалното отчаяние извежда все повече българи на улицата и колкото и да повтаряхме, че в тази страна няма дъно, очевидно вече сме го ударили. Въпросът е как да се оттласнем нагоре тъкмо сега, когато е акумулирана огромна гражданска енергия, нищо че е енергия на гнева, дори на свръхгнева - енергия, която помита всеки опит да бъде припозната и узурпирана от някоя политическа партия, вероятно като предупреждение към БСП, ДПС и Атака, чиято първосигнална реакция бе да поискат предсрочни избори.

Краят на великото ни търпение

Струва ми се още по-точно да се каже, че социалното отчаяние е повод за протестите, а причината е, че българите най-сетне проумяха колко зле са управлявани вече години наред. Избухна омерзението им към политическата върхушка и замитаните от години проблеми, които днес-утре могат да се окажат и нерешими. Ето само един от многото конкретни примери: стотици хора са получили сметки за ток, по-високи от месечните им доходи. Мантрата, че токът ни е най-евтиният в Европа не върши работа. Констатацията, че и доходите ни са най-ниските - също.

В една такава обстановка самопредлагането на политическия пазар изглежда направо цинично. И неслучайно провеждащите се по едно и също време конгрес на БСП и масов социален протест не се досягат в нито една точка, сякаш се случват на различни планети. Обеднелият до голо и възмутен до несвяст народ не желае за пореден път да бъде оглавен, яхнат, употребен и измамен от стари и нови спасители и месии, псевдоалтернативите са му дошли до гуша. Неслучайно протестиращите скандират: “И предсрочни избори няма да ни спрат! Ще продължим!”.

А сега накъде?

Предстоят ни бурни и трудни дни, през които непрекъснато ще се питаме: Защо живеем най-зле в сравнение с останалите от бившия източен блок? Заради великото търпение, с което изчакахме да се провалят всевъзможните политически експерименти ли?

Протестите днес са урок и за гражданите, но най-вече за политическата класа. Дъното на бедността вещае радикализация и разрастване на недоверието. С други думи: изискват се ясни, конкретни и смислени решения, и то в ситуация, която нито ги предполага, нито ги подкрепя.

Автор: М. Иванова; Редактор: Д. Попова-Витцел