Българите са против реформите, защото виждат далавери

Възможна антикризисна мярка е намаляването на осигуровките. Но всяка мярка, която води до по-малко приходи в бюджета, не е в дневния ред на управляващите. Това казва икономистът Георги Ангелов, един от авторите на Блог за икономика.

"Все едно да вземеш на куче кокал", така коментирал идеята за намаление на осигуровките наскоро пред вестник Капитал представител на управляващата коалиция. Проблемът е, че намаляването на осигурителните ставки би означавало в изборна година правителството да се откаже от част от разходите си, уточнява Георги Ангелов.

Разбира се, подчертава икономистът, през последните години на растеж правителството въведе плосък данък от 10 процента. Самите осигуровки също бяха намалявани няколко пъти през последните десет години. Намаление имаше и от началото на тази година – от 45% през 2000 година сега се плащат 31.3% от средната заплата за пенсия, здравно осигуряване, безработица. Работодателите поемат 60%, около 18% са за сметка на работещите. Останалото се покрива от държавата. Осигурителната тежест обаче остава висока и няма причина дебатът за свиването й като антикризисна мярка да бъде отхвърлян, категоричен е Георги Ангелов.

Липсват стимули

Какво е конкретното предложение на автора на Блога за икономика за реформиране на българската пенсионно-осигурителна система? Дългосрочно стабилна пенсионно-осигурителна система, според Георги Ангелов, е тази система, при която хората внасят средства в лични сметки. Сумата се натрупва, носи доход и при пенсиониране от тази сметка хората получават своята пенсия. Тоест, това е спестяване, което не отива в държавния бюджет и не се харчи.

Според Георги Ангелов при настоящата система хората нямат стимули да се осигуряват на пълна работна заплата - те не виждат пряка връзка между вноските, които правят в държавната социално-осигурителна система, и размера на бъдещите им пенсии, затова и нямат интерес да декларират пълния размер на доходите си.

Конкретното предложение за реформиране на пенсионната система на автора на Блога за икономика е: държавната разходо-покривна система да бъде премахната постепенно. Пенсионната система да бъде трансформирана в система на лични сметки, в които да отиват 10% от брутния доход на всеки. В момента се внасят 5% от брутната работна заплата в частни пенсионни фондове, докато 13% от заплатата отива в държавната система за социално осигуряване.

Реформата на пенсионната система трябва да върви паралелно с намаление на данъците и осигуровките, категоричен е икономистът. Наскоро Георги Ангелов и неговият колега Симеон Дянков пресметнаха ефектите от ново намаляване на осигуровките. Според тях, ако вноските бъдат намалени със 7.5 процентни пункта - до 23.8%, това ще доведе до 130 хиляди нови или запазени работни места и 0.5% повишение на годишния растеж на БВП.

И още изчисления - оценката на ефекта от увеличението на минималните осигурителни прагове с 26.6% през 2009 година, която правят Георги Ангелов и негови колеги от Института за пазарна икономика, отвежда до извода, че нетният ефект за икономиката е отрицателен – загубата е в размер на 4.65 млрд. лв. за 10 години.

Затова Георги Ангелов обобщава, че чрез премахване на минималните осигурителни прагове и паралелно постепенно преминаване към капиталова пенсионна система, основана на лични пенсионни сметки, ще се намали бедността в страната, ще се увеличи икономическия растеж, ще излезе на светло по-голям дял от сивия сектор, ще има по-високи пенсии в бъдеще и дългосрочна стабилност на пенсионната система.

Пропуските на правителството

Ситуацията сега е такава: за пенсионерите се грижи бюджетът, а не самата пенсионна система, защото тя очевидно е фалирала, уточнява Георги Ангелов. Според икономиста-блогър и в момента по-голямата част от пенсиите в България се плащат от държавния бюджет, тъй като българската пенсионна система не може да гарантира достатъчно доход. Пенсионната система всяка година получава повече като субсидии от държавата, отколкото като събрани собствени приходи. Така че това, което ще се случи при плавно преминаване към капиталова пенсионна система, е че пенсионерите ще преминат напълно към държавния бюджет. Пенсиите, на първо време, ще се финансират от общите приходи в бюджета.

Има и други начини на финансиране на пенсиите, смята Георги Ангелов. За миналата година, според икономиста, правителството е пропуснало милиарди лв. приходи заради неизвършени реформи. Прословутите заменки на гори са ощетили държавата с милиарди, защото не са продадени на пазарни цени. Друг пример - миналата година държавата е дала на Топлофикация-София 250 млн. лв. субсидия. Вместо да се приватизира Топлофикация-София, коментира Георги Ангелов, тя получава четвърт милиард и поне още 1 млрд. загубени за държавата, заради това че не е приватизирала дружеството.

Кремиковци - години наред наливаме милиони, за да не фалира, добавя следващ пример Георги Ангелов. И държавата пропусна възможността през миналата година, когато имаше голям инвеститорски интерес, да продаде предприятието. Да не говорим за БДЖ, да не говорим за активите, които държавата все още има, допълва Георги Ангелов. Накратко, обобщава той, идеята е с няколко реформи да направим голям резервен фонд, с който да подпомогнем пенсионната система. Гражданите също ще имат интерес да подкрепят реформите, защото парите от приватизационните сделки, да речем, ще влизат пряко в пенсионния им фонд. Тоест, гражданите ще имат стимул да са за, а не против реформите. Сега, категоричен е авторът на Блога за икономика Георги Ангелов, гражданите са против реформите, защото виждат далавери.

Автор: Антоанета Ненкова/Редактор: Даря Попова-Витцел