Българите - скоро легално на работа в Австрия?
10 май 2010Австрия, Белгия, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Малта, Великобритания и Холандия са деветте страни-членки на Евросъюза, които все още ограничават достъпа на българи и румънци до трудовия си пазар. Според фракцията на румънските социалдемократи в Европейския парламент, Австрия и Германия ще са първите, които ще облекчат строгия си режим.
Без промяна
В австрийското социално министерство обаче бяха изненадани от тази информация. Ето какво каза за Дойче Веле Марк Пойнтекер, който отговаря за въпросите, свързани с трудовия пазар: „Преходните срокове на Евросъюза за България и Румъния бяха удължени до 31 декември 2011 година. На тази дата или малко преди това ще се вземе решение дали тези преходни срокове да бъдат удължени до максимално 2013 година.”
В края на април догодина изтича последният преходен срок на ограничения за хора от осемте източноевропейски страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 година. Марк Пойнтекер предупреждава: „Много внимателно ще анализираме как краят на преходния период за новите страни-членки на ЕС ще се отрази върху австрийския трудов пазар. Ще вземем решение въз основа на този анализ. Във всеки случай, при сформирането си преди година и половина, коалиционното правителство се договори, че ще се възползва до край от преходните срокове. А това означава удължаване до 2013 година.”
На последно място
Австрийският трудов пазар все пак не е плътно затворен за хората от новите членки на Евросюза, казват от австрийското социално министерство. Според статистиките му, работа в страната са намерили вече около 80 000 души. Но това са главно висококвалифицирани специалисти, най-вече учени и мениджъри, за които съществуват специални квоти.
Пак според статистиките на социалното министерство, през месец март работещите в Австрия българи и румънци са една от най-малобройните чужди групи в страната - общо около 18 000. Само около 3 000 от тях са българи. Двете страни са на предпоследно място и в статистиката за безработни - малко над 2 000 души, като само 300 от тях са с българско гражданство.