Българите сме най-голЕмата работа!

Впрочем тази година съвсем забравих за трети март. Знаех, че имам два изпита на този ден. Както и още два на предишния, че и две домашни трябваше да предам. Наистина много, много неща имах за вършене. По време на последния изпит усетих, че вече излъчвам неприятна телесна миризма. Не се бях прибирал вкъщи от около три дни. Когато предадох, се запътих към квартирата си с единственото желание да се изкъпя, да изпия нещо с висок алкохолен градус и да легна да спя. А когато е преуморен, човек обикновено спи все накъсано – и още заспал-незаспал, веднага ще му се присъни, че пак комунистите идват на власт.

Надпиване между патриоти

Влязох в кухнята, на масата вече чакаха строените шишета, а съквартирантите ми бяха започнали със занятието. "Колко мило, няма да пия сам!" рекох си, а те ме посрещнаха с "Честит празник!". "Е, чак пък толкоз! Четири изпита за два дни е добре, ама чак пък празник..." измърморих скромно."Хехе, не бе, честит Трети март!" - и тук разбрах какво съм забравил. На третия час се скарахме, защото не съм бил "никакъв патриот".

Отношението ми към патриотизма винаги е било хладно. Свързвал съм го с мустакат въздебел чичко, който по потник пие мастика и обяснява, че българите са измислили компютъра, атомните реактори, ускорителя за елементарни частици и печатарската преса, примерно. Патриотизмът е някакво нещо, което кара големи групи хора да говорят щуротии, защото така им е по-уютно в собствената им кожа и в света. Затъпява ги, окастря им нервните окончания, прави ги безкритични и нетърпими към критиката.

България над всичко! = Само Левски!

Обичам рухването на архаични убеждения под ударите на интелигентни и конструктивни аргументи, защото след тях остават Третата симфония "Ероика" на Бетовен, "Пияният кораб" на Рембо и "Звездна нощ" на Ван Гог. Но това изисква време, изисква и желание, че и мисъл. Патриотизмът е един вид удобна инерция, по своето същество съвсем същата като запалянковщината в полза на конкретен футболен отбор. Когато отборът загуби мач, виновни са съдията, нечестната игра на противника, лошият късмет, вуду-магиите на евреите, лошото атмосферно налягане и извънземните. Проблемът никога не е в това, че отборът е играл слабо и закономерно е паднал.

Та така и с България. Винаги прецакана от Великите сили. Ние сме най-умните и най-красивите, та за това всички ни завиждат. И за хубавата природа, за какво друго? Какво кисело мляко, те тези на Запад не могат и да мечтаят за подобно! Ами лютеницата, ами доматите - ехаа! Българските мъже са най-потентните в Европейския съюз, членът им е с около 10 сантиметра по-дълъг от средния германски! Пък жените са толкова дивно красиви, че направо си загубваш ума (ако си чужденец, често, и апартамента). Интелектът на нацията е на толкова високо ниво, че просто да се чудиш какво прави Силициевата долина при онези тъпи американци...

"На нож!" или Пенчо Славейков?

Естествено, българският патриотизъм вирее и в псевдоинтелектуални градинки, където не всичко е плоскоумно клише. Расте на безплодна почва, където бароковият ми фикус - а той не е никак капризен - би увехнал за три минути. Това е почвата на героичната патетика. Например: българската армия нямала нито един пленен флаг, с което "трябва да се гордееш, иначе си родоотстъпник". Не, мерси, не се гордея с нищо подобно. В краен случай изпитвам нещо като самодоволство, че пенчославейковата поема "Фрина" е написана на родния ми език.

На тази безплодна почва се намира дори прекрасният поет Христо Ботев. Той е направен от китайска пластмаса, бил е безгрешен, никога не е пил алкохол и никога не е задявал жени. Върху него тихо се сипе белият сняг, от стиропор. Поезията му хич не е важно да се чете, важен е подвигът му. Компания на поета правят още 10-15 чудовищни клишета, от които получавам стомашни киселини.

Имам един приятел. Той често, като се напие, разказва за дойранската битка със сълзи на очи. След това пуска Слави Трифонов, защото "това повдига българското самосъзнание, а ти Яворе си един родоотстъпник, писнаха ми твоите журналистически онанизми, Бах ли да слушам?!". Впрочем, този мой приятел ще се върне в България, "само ако нещата се оправят". Хехе!

Българският патриотизъм не е като американския, който се сглобява от взаимодействието между уважението към реда (и спазването му) и идеята, че патриотът работи за държавата, а ако работи два часа допълнително, е още по-голям патриот. В България философията се сглобява от друга двойка убеждения: "Законът е врата у поле, само балъците минават през нея" + "Какво ще им работя на тия...".

Патриотизъм - преди употреба прочети упътването

Българският патриотизъм се отъждествява с идеала на вечния кеф, в който никой никога нищо не работи, правописът го владеят само НЕКВИ асоциални нещастници, а кирилицата е ненужна изгъзица. Българският патриотизъм съвместява омразата към османския поробител и слушането на българската-турска музика - чалгата. Българският патриотизъм е злобата и завистта към успелите (дори нации).

Не съм патриот и не искам бъда. Искам да работя в България, да пиша прекрасни текстове на български, а пък ако успея да направя живота на десетина човека по-качествен - бих се чувствал чудесно. Искам да участвам в изграждането на един манталитет, нетърпящ свинството, в разграждането на робския овцизъм. Мисля, че това е напълно възможно след стотина години.

Завършвам с няколко съвета към патриотите. Вместо да си чупите клавиатурите по форумите, вместо да псувате и разпенено да коментирате дали съм евреин, гей, алкохолик или наркоман, вместо да разисквате какво скапано поколение от емигранти расте, вместо всичко това - излезте навън! Разкопайте градинката пред блока и посадете цветя! Така утре ще отидете в по-ведро настроение на работа и ще бъдете с 20% по-продуктивни. Това ще бъде наистина хубаво за България, ако ви пука за нея, естествено.