България в клопката на трафикантите
5 декември 2009Репортаж на Сароха Коелю от София.
Понятието "робство" едва ли е думата, която може да хрумне на човек, разхождащ се из модерните булеварди в София. Но България отдавна е в клопката на трафикантите на хора. Жертвите им са най-бедните хора в страната. Чрез насилие и заплахи трафикантите успяват да принудят тези хора да влязат в мрежата на робския труд, проституцията и престъпните кръгове на Запад.
Нови нишки в старите мрежи
Ива Пушкарова е експерт по въпросите на трафика и организираната престъпност. Тя казва, че трафика на хора е станал по-видим след падането на комунизма преди двадесет години - но самият трафик е възникнал много по-рано, още по времето на комунистическия режим: "В България, по време на комунизма, по идеологически причини беше невъзможно да се каже, че съществува трафик или експлоатация на хора - държавата умееше добре да ги прикрива. Дори самата комунистическа държава подкрепяше трафика на хора. Не толкова за сексуална експлоатация, колкото за принудителен труд."
Със свалянето на комунистическото правителство през 1989 година, организирани престъпни групировки поемат търговията с принудителния човешки труд. "Тези престъпни организации бяха създадени от държавата по време на комунизма. А след комунизма от тях възникнаха организираните престъпни групировки в България", казва още Пушкарова.
Пушкарова работи заедно с фондация "РискМонитор", неправителствена организация, работеща за предотвратяване на организираната престъпност и корупцията в България. Пушкарова и колегите й са събрали редица интервюта с жени и момичета - жертва на трафикантите. Те са били принуждавани да извършват престъпления или да проституират.
Само един пример...
Това са показанията на Розалия, едно младо момиче от Варна. На 16 годишна възраст тя е принудена да се омъжи. А съпругът й е десет години по-възрастен от нея. Той я води в Италия, като й обещава, че там ще й намери работа като сервитьорка в някой ресторант. Ето цитат от показанията на младата жена:
"Той ме заведе при собственика на ресторанта... По време на срещата, собственикът даде на съпруга ми много пари... Аз обаче не разбрах защо. Те ми казаха, че мога да остана да живея в ресторанта, защото е по-безопасно, отколкото късното прибиране всяка нощ след работа. Бях отведена в стаята и чак тогава започнах да осъзнавам, че съм била продадена като проститутка."
Имало е и други български момичета, държани под ключ в стаи над ресторанта. Розалия ги моли за помощ.
"Казах им, че не искам да съм проститутка. Искам да избягам. Те се ядосаха. Казаха ми прави, каквото ти казват или ще си имаш неприятности. Ти си в опасност. Собственикът на ресторанта има подкрепата на местната полиция."
Собственикът на ресторанта използва заплахи и насилие, за да накара Розалия да се подчини. Тя е принудена да работи като проститутка.
"Никога не бях сама, винаги бях под наблюдение. Плачех непрекъснато , молех се на другите български момичета да ми помогнат."
Едно от момичетата й дава брошура на организация, която се опитва да спаси и да предпази жертвите на трафиканти. Розалия скрива брошурата и в крайна сметка един ден успява да убеди клиент, да й разреши да ползва мобилния му телефон. Тя се обажда на номера на организацията от брошурата. Две седмици по-късно собственикът на ресторанта установява, че българската полиция издирва Розалия. Той я изхвърля на улицата. Розалия успява да открие полицейския участък и бива върната в България.
Измъкването от мрежата не е краят
Но какво се случва с жертвите на трафика на хора, след като те са били спасени? Светлин Марков работи с организацията "Анимус" в София. Тя е създала кризисен център с 24-часова гореща телефонна линия, както и програми за реинтеграция на спасени от трафика жени.
"Това е курс, който дава възможност на жените да бъдат по-самоуверени в бъдеще. Да бъдат по-самоуверени в обществото. Помагаме им да осъзнаят, че дори да са станали жертва на трафика именно в това общество, тук все още има хора, които могат да им помогнат", казва Марков.
Според него обаче проблемът с трафика не е приоритетен на българското правителство. А поради липса на средства кризисният център може да осигури убежище на жертвите само в продължение на месец. След това, те трябва да си намерят жилище - което по принцип е невъзможно, защото те не разполагат със средства, а и няма специализиране убежища.
"Според законодателството за борбата срещу трафика на хора в България, национален комисар трябва да създаде приюти, но за последните почти 6 години, не е регистрирано нито едно функциониращо убежище в страната. Нашият кризисен център е изключение."
Решаването на социалните проблеми е ключово
Набирането на средства е трудна задача в страна, в която средствата по фондовете от ЕС бяха спряни миналата година заради корупция и лошо управление. Но Марков и Пушкарова смятат, че влагането на средства в подобряване на социалната политика и образованието са ключовете към предотвратяване на трафика на хора.
"Трябва да се започне от корена на проблема, а проблемът е социален. Жертвите често са необразовани, маргинализирани от обществото, не са в състояние да започнат собствен легален бизнес, за да изкарват прехраната си. Те много дълго време остават безработни."
И въпреки че все още им предстои дълъг път, Пушкарова смята, че вече са постигнати някои подобрения.
"Моите изследвания показват, че прокуратурата и полицията вече са постигнали много по въпроса. На прага сме на голяма вълна от успешното приключване на съдебни дела. В момента сме изминали половината път до социалната промяна на настоящата ситуация."