България в лабораторията на популизма

Предсрочните парламентарни избори могат да доведат до промяна в курса на София и да наклонят везните в полза на проруските тенденции за сметка на досегашната ориентация към Брюксел, отбелязва “Зюддойче цайтунг”. Подобно на президента Радев, и лидерката на БСП Корнелия Нинова е против санкциите срещу Русия и вече оповести, че ако партията й спечели изборите, тя ще наложи вето срещу продължаване им, посочва изданието.

Влиянието на Москва в България е огромно и сега. Цитирани са данни на Центъра за изследване на демокрацията в София, според които Русия контролира една четвърт от българската икономика, а много български фирми са зависими от руски компании. Ако посткомунистите спечелят изборите, те възнамеряват, според Нинова, да възобновят редица скъпи руски енергийни проекти като строежа на атомната централа в Белене и на газопровода “Южен поток” – идея, подхвърляна и от президента Путин. “Путин иска да има достатъчно влияние върху българската политика, за да може да попречи на неудобни за него решения и да осигури изгодно влияние на Москва на енергийния пазар”, посочва по този повод бившият български посланик в Москва Илиян Василев, цитиран от “Зюддойче цайтунг”.

Подемът на посткомунистите

Подемът на посткомунистите, които по съветско време бяха най-верни васали на Москва и които и до днес поддържат тесни контакти с Кремъл, беше изненадващ, посочва изданието, като се спира на обстоятелствата около президентските избори и оставката на Бойко Борисов. БСП издигна кандидатурата на харизматичния Радев, и то явно след съгласуване с бившия генерал от руското външно разузнаване и довереник на Путин Леонид Решетников. Радев спечели изборите с голяма преднина, а покрай симпатиите към новия президент БСП успя да удвои популярността си сред избирателите. Преди парламентарните избори в неделя социалистите вече имат почти равни шансове за успех с тези на ГЕРБ, отбелязва “Зюддойче цайтунг”.

Лидерът на ГЕРБ Борисов държи да бъде виждан като съюзник на ЕС и като гарант на стабилността, продължава изданието. Борисов е цитиран с думите, че благодарение на сътрудничеството с ЕС неговият кабинет е отбелязал редица постижения с несъмнена полза за страната: строежът на аутобани, железопътни линии и метролинии, намаляване на безработицата, строга финансова дисциплина и натрупан милиарден финансов резерв, както и издигането на ограда по границата с Турция с цел възпиране на нелегалната миграция.

„Борисов се представя пред избирателите като гарант на стабилността спрямо националистите и популистите, които надигат глас както срещу приемането на нови бежанци, така и срещу т.нар. доминиране на Брюксел и Вашингтон в българската политика”, отбелязва германското издание и предрича, че националистите и популистите биха могли да увеличат влиянието си допълнително, което е важно, поради това, че никоя партия няма да може да спечели на изборите в неделя необходимото мнозинство, за да може да управлява сама. По-нататък вестникът изтъква, че коалицията “Обединени патриоти”, съставена от националистки и популистки партии, определено стоят близо до Москва.

Швейцарският “Нойе цюрхер цайтунг” цитира в тази връзка Каракачанов с искането за вдигане на санкциите срещу Русия, мотивирано с това, че става дума за  християнска страна, а не за враг. Сходно искане издигат междувременно и всички по-големи партии в България с изключение на ГЕРБ, отбелязва изданието. Излизане на България от ЕС или от НАТО не поставя обаче на дневен ред дори Каракачанов – страната печели твърде много от членството си в тези организации. А и доверието на българите в ЕС е многократно по-голямо от доверието в собствените им политици, пише НЦЦ.

Популизъм и националистическа реторика

Според изданието, непосредствено преди изборите популизмът и националистическата реторика заемат все по-голямо място в публичното пространство. Пропастта между предизборни обещания и осъществяването им подхранва почвата на популизма. “На всеки четири години възниква някоя нова популистка формация. От 15 години насам България е лабораторията на популизма”, е цитиран социолога Първан Симеонов. Новото в сегашната предизборна борба, според него, е че всички основни политически партии залагат на националистическо-социалната реторика, докато либералните постулати са изтласкани изцяло на заден план. Силните мъже на България подклаждат страховете от исляма, за да отклоняват вниманието от други сериозни проблеми, пише „Нойе цюрхер цайтунг”.

Тази тенденция се изразява най-отчетливо от националиста Красимир Каракачанов, отбелязва  по-нататък швейцарското издание и припомня, че неговата ислямофобия и враждебният му тон срещу мигрантите се харесват на българите – особено на фона на напреженията с Турция и мигрантската криза, която миналата година засегна и България. Големите партии се нагаждат към неговата реторика, но досега не успяват да спрат възхода му. За пет години той е увеличил 20 пъти броя на привържениците си и на президентските избори през ноември 2016 г. спечели 15% от гласовете.

Рецептата на успеха му включва и това, че лидерът на ВМРО успя да около себе си както дяснопопулистки, така и дясноекстремистки тенденции, сочи НЦЦ. Каракачанов звучи като европейски десен популист. Той се гневи срещу “псевдолибералите”, които с политическата си коректност искали да заглушат гласа на хората и като болшевиките се опитвали да им наложат “изкуствен мултикултурен модел”. Самият Каракачанов се застъпва за “Европа на националните родини”, в която не автократите, а народът взема решенията”. В тази Европа мигрантите нямат място, смята Каракачанов, цитиран от НЦЦ. 

БР, АГ, ЗЦ, НЦЦ