България вече си има двама Борисовци

Коментар от Полина Паунова:

“Сигурна съм, че хората не ни вярват. Затова и се опитахме да покажем промяна - не само на думи, а и в партията си. Ние сме единствените, които направихме болезнена промяна. Повярвайте ми, не беше лесно. Имаше съпротива. За да покажем, че сме различни, че сме готови да променим България. Знаем, че не ни вярват, но отговорът ми е: По делата ни съдете. Гледайте не кой какво говори, а кой как живее и какво прави”, заяви в интервю лидерката на БСП Корнелия Нинова. И в разстояние само на няколко часа от това изказване игра хоро в Банкя, след което позира за снимка с младеж, забулил се с руското знаме. А броени дни по-рано смело обяви, че социалистите ще вземат парите, които ГЕРБ са дали за частни училища и колежи, и ще ги върнат на държавните и общински училища, за да ги спасят от закриване. Нищо, че в действителност частните училища и детски градини не са получавали бюджетни пари, тъй като заложената в Закона за училищното образование държавна субсидия за децата от частните училища трябва да влезе в сила от 2018 година.

По-рано пък Нинова направи апокалиптичната прогноза, че със споразумението СЕТА България буквално щяла да бъде залята от ГМО, а в самото начало на предизборната кампания лидерката на БСП и екипът ѝ представиха икономическите си виждания, които обаче всеки ден променяха стойността си като харчове от хазната. Паралелно обещаха изпълнение на мерки, силно наподобяващи програмата на кабинета „Орешарски”, а за капак самата Нинова често залагаше на антиевропейските вопли, като ту обявяваше, че не разбира политиците от Брюксел, ту бранеше “българското” от неясно каква чужда заплаха.

Новата концепция на БСП

И докато новата концепция на БСП се състои очевидно в това да произведе лидерски образ, който да е нещо като женско подобие на Борисов, самият председател на ГЕРБ и бивш премиер също не изневерява на стратегията си, съгласно която заливането на информационното пространство с поток от думи може да донесе само позитиви, независимо какво всъщност се говори. Така малко повече от седмица преди парламентарните избори публичният дебат не е помръднал ни на йота от първоначално демонстрираното ниво на кръчмарска свада. Нещо повече дори: в този дебат слушаме само някакви мъгляви обещания, но не виждаме същностен сблъсък на тези и визии за държавата и развитието ѝ. Точните цифри и срокове са заменени от неясни, окрупнени параметри, които се споменават набързо, някак за фон на взаимните обвинения на тема “кой краде повече” - лексика, която, признаваме, е разбираема за средностатистическия избирател. И докато ГЕРБ са приели като своя стратегия ангажимента за неясно каква стабилност, разбира се с цел да предотвратят нови кражби от страна на БСП, социалистите се опитват да спечелят периферията избиратели, като ги убеждават, че са научили урока си, че са вече съвсем различни и искат да предпазят страната от ГЕРБ. Защото, естествено, целта на ГЕРБ е да продължи да ограбва държавата.

Дали обаче БСП наистина е вече друга? Или новият образ на формацията просто повтаря стратегията на Борисов 2.0, който обаче, както се видя, се оказа съвсем същият като Борисов 1.0?

Отговорът на този въпрос се крие в ключово изказване на Нинова, направено преди дни. А именно - заявката ѝ, че каквото и да се случи, социалистите ще се опитат да съставят правителство. Без значение дали партията е първа или втора сила след вота, лидерката ѝ на практика заяви, че властта за нея е цел, която трябва да бъде постигната на всяка цена.

Приликата с модела "Орешарски"

“БСП ще опита да направи правителство, дори и да не е първа политическа сила при предсрочните избори”, каза Нинова в телевизионно интервю. След което на няколко пъти избегна въпроса за евентуална коалиция с ДПС или с “Обединените патриоти”, като остави отговора за след вота, когато БСП щяла да направи спешно проучване сред членовете на партията с коя политическа сила искат да си делят властта.

Подобни обяснения силно напомнят на поведението на екслидера на левицата Сергей Станишев, който преди вота през 2013 до последно не даваше ясен отговор на въпроса дали вижда в лицето на ДПС потенциален управленски партньор. Да припомним също така, че тогава БСП беше втора политическа сила и като такава се зае с конструирането на печално известния кабинет “Орешарски”, който управлява държавата при безпрецедентни граждански протести.

В този ред на мисли промяната на БСП изглежда не просто козметична. Тя прилича на маска, изпод която от време на време прозира истинското лице на формацията. А то си е същото. Но сред социалистите очевидно се е наложило мнението, че на Борисов трябва да бъде противопоставен сходен образ, който да копира концепцията за политически дебат, припозната от ГЕРБ още преди десет години. Концепция, при която няма никакво значение какво точно се казва. Важно е само как се казва. А печелившата формула очевидно е тропане по масата и демонстрация на политически бабаитлък.

Но има и един друг проблем. И той не е толкова в това, че в българския политически живот ще се състезават двама Борисовци. Проблемът е, че Борисов, който номинално се води проевропеец, изведнъж намери антиевропейската ниша. И дори отново да поеме управлението на държавата и да поуспокои страстите си, което ще бъде наложено от обстоятелствата, опасността си остава. Защото зловредните настроения вече са разпалени.