България - вътре или вън от ПРО?

По тази тема нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова разговаря с американския специалист по междуправителствени отношения Джон Ситилидес от компанията за политически стратегии Trilogy Аdvisors. Още в началото на разговора Ситилидес бърза да направи следното уточнение:

Ясно е само, че все още нищо не е ясно

„Между САЩ и България не се водят официални преговори. Водят се само консултативни разговори, които по съдържание са различни от официалните преговори, които бяха проведени с Румъния. Такива преговори на този етап не се водят с България. Това, което се случва в момента, е провеждане на серия от разговори, в които САЩ и България обменят идеи за възможен допълнителен компонент от по-широката противоракетна система на НАТО. Става дума за компонент, който би допълнил вече договорените компоненти в Полша и Румъния. София и Вашингтон обменят конкретни идеи за това как най-добре би могла да участва България в системата за противоракетна отбрана /ПРО/. Нейното участие може да е техническо, но може да е и финансово.”

Означава ли това, че в България няма да се разполагат физически елементи от щита? Джон Ситилидес: „Това е един от възможните резултати от разговорите между София и Вашингтон. Но искам отново да подчертая, че на този етап не се водят официални преговори. Консултациите не целят постигането на конкретна договореност за разполагане на физически елементи от ПРО в България. Може обаче да има договаряне в тази посока, или в посока на друг вид участие, изискващо използването на българска територия”, казва Ситилидес.

Страховете на Русия

Русия реагира недвусмислено на новината за разговорите, които САЩ водят с България и Румъния. Да очакваме ли нови напрежения в отношенията между Москва и Вашингтон? „Ако се породят напрежения заради водените между САЩ и България разговори, то виновна за тези напрежения ще е единствено Москва. Жалко е, че въобще се стига до такива реакции. По отношение на споразумението между САЩ и Румъния, например, всеки сериозен анализатор или дипломат в Москва би трябвало да е наясно, че нито един елемент от системата в Румъния не може да представлява заплаха за Русия и нейните отбранителни възможности. Опасенията, че противоракетната отбрана в Румъния, или пък потенциалната противоракетна отбрана в България (ако въобще се стигне до такава в резултат на консултативните разговори), може да попречат на руската ракетна отбрана, са съвършено безпредметни”, е убеден американският експерт.

Защо Вашингтон не коментира?

Интересен е фактът, че новината за водени или водещи се разговори бе разпространена съответно от Букурещ и София. От Вашингтон - нито дума. Как да тълкуваме това? Отговорът на Джон Ситилидес: „Искам да уточня още веднъж кое е вярно и кое - не. Имало е преговори между САЩ и Румъния, които са довели до споразумение за разполагане на елементи от противоракетния щит на румънска територия. Това е много различно от консултативните разговори, които се водят между САЩ и България и в резултат на които може да се стигне до българско участие в южния сектор на ПРО.

През януари Полша се съгласи да приеме на своя територия северната част от системата, а преди две седмици Румъния прие южната част. Но това са отделни елементи от бъдещата ракетна защита. Структурата на цялата система не е завършена. И тъй като няма окончателен план, Вашингтон не е направил официални съобщения за разговорите с Румъния и България.”

Кога, как и срещу кого?

Кога, според Джон Ситилидес, ще има яснота за окончателната структура и разполагането на ПРО в Европа? „Пълното разполагане на тази система ще отнеме 5 до 8 години. Южната част на системата може би ще бъде разположена по-рано - до 2015 година. Разполагането на северната част ще продължи най-вероятно до 2018 година. Така че говорим за един продължителен процес. Желанието на САЩ е да се изгради колкото е възможно по-обхватна система в Европа, и то - нека подчертая отново - по начин, който не представлява заплаха за Русия. Време е Русия да разбере, че опасността, която идва от Иран, не засяга само страните от НАТО, но и нея самата”, заключава Джон Ситилидес.