BUL 1110 BG Politik und Gesellschaft

"Жълт код заради рязка промяна на времето" - из новините на Вести.бг

В последните дни, заради рязкото застудяване и премногото валежи, в страната е обявен код “жълто”. Твърде многозначна обаче ни се струва терминологията на метеоролозите. Жълтият цвят изглежда повсеместен и може да бъде припознат като символ на какво ли не.

Да започнем с предизборните студия и дебати и срещите с т.нар. електорат. Прави впечатление, че кандидат-президентските двойки, повече от 22 на брой – почти 22 години след промяната, разговарят най-вече сами със себе си. Почти няма избиратели, които да чуят това, което кандидатите си мислят, че иска да чуе народът.

Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша?

Празни зали, рехаво населени площади, кръгли маси с по десетина участници: пред това впечатляващо малцинство се леят популизми за икономически възход, социални благини, промени в конституцията... А повече от ясно е, че според сега действащия Основен закон президентската институция е със съвсем други и твърде ограничени правомощия. Оставаме с тегавото убеждение за особен вид лудост. Хайде, за да не сме груби, ще я наречем обзетост, при която някой сам си се лъже и сам си вярва. Дори и без да е освидетелстван, бихме го окачествили като човек с жълта книжка.

Жълта книжка, според медиите, притежавал водещият на много популярно телевизионно предаване, вероятно защото е подхванал непримирима война срещу жълтата преса. Във всяка действаща демокрация оклеветените граждани биха се обърнали към съда, но в България дори идеята да го сториш е разпознаваема като утопия: един живот не стига да ти насрочат дело, камо ли да дочакаш справедливост и тържество на законността. Непрекъснатите саморазправи станаха част от ежедневието ни.

На топло в блатцето

Затова и без съмнение адмирации заслужава всеки опит да се разобличават  безогледно нароилите се и пълни със зловония книжни парцали. Струва ми се, че цветово те вече се приближават към онова кафяво, което не е фашистко кафяво. Защо ли тогава ги четат масово избирателите, вместо да ходят масово по предизборни срещи? Защото на опърпания и доведен до апатично псуваческо състояние българин повече му лежи всички да са оцапани, омърлявени и демистифицирани - така е по-малко сам в мъката и житейския си провал. Приобщен, тъй да се каже, пък макар и към нещо топло и вонливо, след като се чувства изоставен от държавата и политиците си. Харесва му и в петъците на парламентарен контрол Корнелия Нинова и Бойко Борисов да се карат яко. Така властта се смалява, съизмерява се с неговите махленски кавги и разправии. И по-уютно става всинца да сме маскари, всеки напън и усилие са излишни във всеобщата дружеска жълтевина.

Сега сериозно: политическата класа, почти без изключения, водеше обществото години наред към това състояние – жълто, студено и ожесточено. Бедата е същата, каквато бе и при комунизма – че всеки е превърнат в съучастник. И мислещият, и тъпакът, и несъгласният, и овчедушният, и напусналият България, и избралият съзнателно да остане и да работи почтено.