България и "братята в Македония"

Николай Цеков разговаря по темата с политолога Марин Лесенски и историка Андрей Пантев:

"Ние трябва безусловно и всячески да подкрепим нашите братя в Македония в стремежа държавата им да стане членка на Европейския съюз. Няма никакво значение какво мислят разни правителства и министри по въпроса – те идват и си отиват, а братската кръв и общата история остават.  Смятам обаче, че България също трябва да почувства братското рамо на Македония, но явно край Вардар още не са дорасли за такова мислене", казва историкът проф. Андрей Пантев.

Той е сред 22-мата български интелектуалци, подписали преди броени дни призив за пълна подкрепа на "нашите сънародници в Македония, независимо как се самоопределят те днес" (цитат от документа). Становището е било изпратено до президента, председателя на Народното събрание и премиера.

Кои са "нашите сънародници в Македония"?

"Формулировката "нашите сънародници в Македония" може да се окаже проблемна", смята политологът Марин Лесенски от софийския институт "Отворено общество". Той допълва: "От нея не става ясно кои точно са "нашите сънародници". Дали това са всички граждани на Македония или пък само македонците с български паспорти? Не е ясно как подобно твърдение ще се приеме от албанците в Македония, които са 30% от населението ѝ. Или пък може би става дума само за македонците с българско самосъзнание? Какъв ще бъде тогава прочитът на посланието от страна на останалите?"

Според Марин Лесенски, посланието на 22-мата интелектуалци всъщност цели да покаже, че има гражданска подкрепа за външнополитическия завой на българското правителство. То идва в момент, в който външният министър Кристиан Вигенин обяви, че на провеждащия се днес Европейски съвет ще подкрепи старта на дългоочаквания преговорен процес с Македония. Още преди днешното заседание обаче наблюдателите коментираха, че началото на преговорите със Скопие най-вероятно ще бъде отложено за пореден път.

"Отново ставаме свидетели на не докрай обмислена промяна в българската външна политика. Такава видяхме наскоро и в случая с доказателствата за участието на Хизбула в бургаския атентат миналата година. И в двата случая няма съгласуваност на позицията на външния министър Кристиан Вигенин с вижданията на президента Росен Плевнелиев", коментира политологът от "Отворено общество" и допълва: "Нямам информация Плевнелиев да е променил становището си за българската политика спрямо Македония. Според него са нужни взаимни отстъпки и добра воля от страна на Скопие в развитието на добросъседските отношения, част от които е и българската подкрепа за македонското еврочленство."

Подкрепа за Скопие, но не на всяка цена

Според Марин Лесински, ходът на Вигенин поставя много въпросителни. "Как ли ще реагира България, ако вместо протегната ръка от страна на Скопие там отново се развихри антибългарска пропаганда? Тогава на външния министър отново ще му се наложи да изяснява българската позиция, както беше в случая с противоречивите му изказвания за вината на Хизбула", казва той. Марин Лесински е убеден, че България трябва да подкрепя югозападната си съседка по нейния път към европейското единство, но не и на всяка цена.

"София трябва да получи гаранции, че политиката на добросъседство ще бъде категорично подкрепена и от Скопие. А засега такива гаранции няма", твърди политологът. Той уточнява, че никога не е имало българско "вето" за македонското еврочленство, както и че участието в "общи позиции" с Гърция по отношение на Скопие не е "българската игра". В заключение Марин Лесенски казва, че двете съседни държави трябва най-накрая да сложат подписите си под проектодоговора за добросъседство, с който да разрешат взаимните си претенции.

Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева