България и Гърция - какво ги свързва и разделя

След като постигна сделка с международните кредитори за нов многомилиарден заем, Гърция тръгна по пътя на финансовото възстановяване. По всеобща оценка този път ще бъде дълъг и мъчителен: държавата ще затяга все повече социалните колани, а емиграцията на хора и фирми тепърва ще набира скорост. Германското списание „Шпигел“ неслучайно отбеляза, че България се превръща в „спасителен трезор за Гърция“, след като десетки хиляди гръцки граждани вече са отворили банкови сметки в северната съседка.

Но има и друго: както обясни пред агенция Франс прес икономистът Красен Станчев, през последните шест години гръцките инвестиции в българската икономика са достигнали почти 5 милиарда евро. А в цитиран от БТА официален документ на гръцкото посолство в София се посочва, че онкологичната апаратура за болниците в Кърджали, Враца и Смолян, която е на стойност над 2 милиона евро, е закупена от Гърция, страната е предоставила 11 милиона евро за инвестиции в производството и в малки проекти в България, дарила е на София и Пловдив десетки хиляди долари за тяхното разкрасяване, а с гръцка помощ е построена част от автомагистрала „Тракия“. В същото време всяка година стотици хиляди българи летуват по небетонираното гръцко крайбрежие, а много от тях се радват и на собствени недвижими имоти там. В Гърция от години изкарват прехраната си близо четвърт милион безработни български граждани, чийто брой през летния сезон набъбва още повече. През общата граница на двете страни годишно преминават над 8 милиона автомобили, а търговията в крайграничните градчета просперира.

"Тихо, да не събудим българите"

Въпреки всички тези естествени връзки, между двете съседни държави прехвърчат политически и медийни искри, припалвани от исторически комплекси, завист и злорадство. Така например при гласуването в българския парламент на плана за мостово финансиране на Гърция премиерът Бойко Борисов призова той да бъде подкрепен, но изрично заяви: „Нашите съседи, ако имат доблест, да излязат и да се извинят за обидите, които изпратиха към нас в своите политически популистки оценки“. Думите на Борисов бяха отговор на казаното от първия зам.-председател на гръцкия парламент Алексис Митрополус, който в началото на юли заяви по телевизията: "Ние сме в трагична ситуация... Дилемата, която кредиторите са сложили на масата, е или насилствена българизация на гръцкото общество, или излизане и прекратяване на отношенията с нас". В София помнят и фалшифицираните, както се оказа, думи на тогавашния гръцки премиер Папандреу, за когото се твърдеше, че преди пет години бил предупредил сънародниците си, че ако не приемат антикризисните мерки, ги очаквала „съдбата на България“. Не са забравени и плакатите с надпис „Тихо, да не събудим българите“, издигани в Атина от следващи в София гръцки студенти, както и хлапашките им обяснения, че „българите сами са си виновни за положението, до което са били докарани“. Атина пък помни предвещанието на българския финансов министър Дянков, който през 2012 година заяви, че „гърците дълго ще страдат“.

"Няма смисъл да размахваме юмруци след боя"

Според Деян Кюранов, политически анализатор от Центъра за либерални стратегии, обсъдената в парламента българска позиция спрямо Гърция не е била достатъчно точна и остра. „Сега обаче вече е ясно какво има да се случва в южната ни съседка и няма смисъл да размахваме юмруци след боя. Всички злорадстват в момента, а призивите някой да се извинява, и то когато от гръцка страна се чудят на кого да си изкарат яда, са просто излишни. Вярно, много по-лесно е да си го изкарат на нас, българите, отколкото на Германия например. Но сега е време да работим с Гърция така, че тази страна да може по-бързо да се въздигне. От това ще имаме полза не само ние и те, а и целият ЕС“, посочва анализаторът.

На Балканите обаче културата на политическото злорадство има дълбоки корени, а както смята Деян Кюранов, тези исторически наслоения ще изчезнат най-рано след още едно поколение: „Виждаме популизма в България, свидетели сме и на изключително войнствения гръцки популизъм. Това няма как да се преодолее само с добри пожелания. Няма да се случи и с размахване на пръст от Брюксел или от Вашингтон. Завистта и злорадството просто трябва да се изживеят“, казва политологът и добавя: „Преди 25 години щях да съм много по-оптимистичен и дори щях да кажа, че след 2-3 години всичко ще се оправи. Оказа се обаче, че това е въпрос на смяна на светогледа на поколенията. А тази смяна върви много бавно, тъй като далеч не всички от новите поколения имат и ново мислене“, коментира анализаторът.

Слепият и куцият

След като в икономически план съдбата започна да изравнява двете европейски съседки и да ги изправя пред идентични предизвикателства, дали не е по-добре те да започнат да прекосяват реката така, както го правят незрящият и куцият в прочутата притча?

Деян Кюранов смята, че добрите намерения са едно, но съвсем друго е онова, което реално Гърция и България могат да постигнат заедно: „Има шанс България да се възползва от ситуацията в Гърция, стимулирайки реалното си производство, реалната си индустрия. Но не и чрез опити за конкуренция в сферата на туризма. Дори да имат някакви временни трудности, съседите ни ще се оправят, при това много бързо. Просто винаги ще има хора, които искат да видят Акропола или да прекарат отпуската си в едни чисти и красиви морски курорти. А не на нашето бетонирано крайбрежие“, заключава Деян Кюранов.