България и ситното шенгенско хорце

Допреди половин година отговорни лица от Съвета за бежанци и мигранти твърдяха, че България все още не е станала дестинация за убежище на бежанци, че те я използват като транзитна страна по пътя им към богатите европейски държави и че причината за относително малкия брой души, потърсили убежище на нейна територия, била все още неизградената система за интеграция.

Част от тази мрежа е създаденият през 2005 година Български съвет за бежанци и мигранти като независимо и неполитическо сдружение от неправителствени организации, обхващащо неговите основатели БХК, Червеният кръст, Каритас, както и Асоциацията за интеграция на бежанци и мигранти – всички работещи за защитата на правата на бежанци, търсещи закрила в страната.

Иде ли емигрантското цунами?

Днес ангажираните във въпросната сфера държавни и неправителствени организации отчитат, че заплахата от наплив на нелегални емигранти от Северна Африка е реална за страната.

Основната опасност се крие във възможността от все по-сериозното дестабилизиране на обстановката не само в Либия, Тунис, Египет, но и в страни като Йордания и Сирия, където неясната система на бъдещото управление и отслабването на икономиката ще насочат големи емигрантски потоци към Турция и Гърция, които и неизбежно ще достиганат и до България.

А след евентуалното присъединяване на страната към Шенген от транзитна, тя ще се превръща в крайна дестинация, от която безпрепятствено ще се достига до всяка от останалите членки на зоната. Статистиката сочи, че досега най-силен е бил бежанският поток от Афганистан, Ирак, Армения и Иран, но след отприщването на безредиците в Близкия изток основните му талази ще връхлитат оттам. Според председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу до момента потокът от емигранти към северното Средиземноморие само от Либия надхвърля 150 хиляди човека.

Царете на стратегията

В края на февруари правителството на ГЕРБ обяви, че е приело Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията, която предвижда създаването на Център по миграционна политика към вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветанов. Дори нещо повече – Цветанов вече се похвали и с изградените /естествено от МВР!/, центрове за бежанци в селата Любимец и Пъстрогор, надалеч от българо-турската граница.

Засега не е ясно какво точно представляват въпросните „центрове”, какъв е капацитетът им, доколко отговарят на европейските изискванията за подобни съоръжения и дали не са по-скоро кофа пропаганден хоросан за прословутото „измазване” на бежанските шенгенски къщички. Единственото, което вътрешният министър неотдавна поясни е, че предстояло само назначаването на лицата, които щяли да обслужват въпросните центрове.

Големият шенгенски мерак

Това, обаче, е крайно недостатъчно за справяне с очакваната кризисна ситуация. Експерти по проблема споменаха за нуждата от превантивни мерки в самите проблемни държави, но се оказа, че това е сложно и непосилно скъпо занимание. Стана ясно също, че по силата на споразумението Дъблин-2, първата шенгенска държава, в която са проникнали нелегалните бежанци, носи отговорност за приемането или връщането им през външната граница, като дори да бъдат заловени по-късно в други страни, промъкналите се хора ще бъдат връщани отново в България, ако един ден са влезли в Шенген през нейната граница. За репатрирането им обратно (което никак няма да е лесно) ще има и колосални разходи.

Така най-сиромашката европейска членка и мераклийка за Шенген ще се наложи да поеме и тези харчове, макар с евентуални помощи от Брюксел. Но след като сегашното правителство, подобно на палавата баба от поговорката, е склонно да даде грош, за да се хване час по-скоро на ситното шенгенско хорце, следва да е готово по-късно да хвърли сто гроша, за да се пусне евентуално от него. Като междувременно обосялата публика също ще си плаща за неизбежния сеир.