България: когато страхът управлява

Униформени и под строй - така изглеждаха работниците от “Булгартабак”, които в сряда в София бяха изкарани на протест срещу медиите "Капитал" и "Дневник" и лидера на "Да, България" Христо Иванов. Ден по-рано тези издания и този политик бяха посочени от ръководството на компанията като "организатори и изпълнители" на "кампания", обвиняваща дружеството в контрабанда на цигари.

Всъщност, поводът за твърденията и на медиите, и на политическата формация е доклад на турските служби, в който се казва, че "продуктите, идващи от българската компания "Булгартабак", са се превърнали в източник на контрабанда в Турция”.

Въпреки че документът е публикуван онлайн и е преведен на английски, властите в България първо опитаха да обяснят, че името на холдинга не се споменава в него. След това твърдяха, че не са го получили, при все че той е публичен, и накрая вътрешният министър и главният прокурор с мъгляви фрази отбиваха въпросите за него - обясняваха, че той пътувал неясно откъде и неясно за къде, с траектория между турската държава и българските институции.

Безмълвните протестиращи

На този фон, след редица медийни публикации и след искането на “Да, България” с темата да се занимаят българските и европейските институции, холдингът излезе с, меко казано, странна позиция, в която ползваше дори лексиката на медиите, близки до депутата Делян Пеевски: протестъри, грантове и т.н. А към фразите бяха прикрепени твърдения, че собствеността на холдинга е прозрачна.

И докато “Булгартабак” бранеше честта си епистоларно, журналистката Еми Барух публикува във Фейсбук разказ на една от участничките в акцията: "Всички сме инструктирани да се явим рано сутринта пред фабриката, където под строй ще ни качат на автобуси и ще ни закарат в София на "протест" под надслов "Искаме работа, не правим контрабанда!". На всеки десет души има отговорник, който разполага с телефонните ни номера и следи за присъствието. Служителите на "Техномаркет" също ще бъдат заставени да "протестират". Инструктирани сме да не даваме интервюта пред медиите и да не се занимаваме с "провокатори". Ще получим кречетала, още няколко заплахи и порция страх...”

Протестът горе-долу така и протече, само дето вместо кречетала работещите в "Булгартабак" бяха получили свирки и вувузели. Демонстрацията се проведе не къде да е, а пред редакцията на въпросните медии и пред централата на цитираната по-горе партия. Участниците в нея носеха "униформи" - бяха облечени с бели тениски с надпис "Булгартабак" - и еднотипни плакати с надписи "Ние не сме контрабандисти", "Булгартабак е отговорен производител" и други такива. Те самите активно се пазеха от размяна на реплики с журналисти, а страхът можеше да се прочете по лицата им - точно както беше написала въпросната участничка в "протеста".   

Интересен факт е, че когато работници губеха местата си в компанията през март 2016 година - заради затварянето на ключов завод - колегите им не бяха докарани с автобуси в София, за да бранят честта на компанията. Това обаче е само щрих към общата картина на страх и подчинение, родили поредния нашенски феномен - безмълвни протестиращи, които дори не са готови да произнесат исканията си. 

Още няколко случки

На този фон в Народното събрание се разигра друг, наглед съвсем различен сюжет: шефът на бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) Бойко Рашков каза пред депутатите, че са открити хиляди нарушения при даването от Софийския градски съд (по времето на Владимира Янева) на разрешения за използване на СРС-та, но прокуратурата и досега не е реагирала. Нито пък депутатите се трогнаха от информацията за злоупотреби при подслушванията.  

Междувременно заместникът на главния прокурор Сотир Цацаров - Борислав Сарафов, чието име бе замесено в скандали с натиск върху подчинени и обиди към следователи, очаквано бе избран за ръководител на Националната следствена служба (НСлС). Всичките 11 членове на прокурорско-следователската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) одобриха единодушно кандидатурата му.

В същото време премиерът Бойко Борисов не просто липсва от публичния живот, но и старателно избягва срещи с журналисти, предпочитайки да раздава пари за манастири. 

Тези привидно различни случки обаче имат общ корен. И той се нарича страх: протестиращи, които не изричат исканията си; депутати, които нехаят за злоупотребите със СРС-та; институции, които чакат да получат публикуван доклад; речовит премиер, който обаче гледа да се покрие; Висш съдебен съвет, който гласува като един за заместник на Цацаров, замесен в скандали. 

Държавата се управлява със страх, а гражданите ѝ са употребявани от една шайка, която заграбва всеки ден нови територии.

Страхът 

Впрочем, все по-често получаваме доказателства, че няма разлика между политическата класа и онези клети безмълвни работници, облечени в “униформи” и пуснати из центъра на София, за да не казват исканията си. Защото и тяхното мълчание, и това на Борисов, и сервилността на депутатите са заредени с “порция страх”. Страхът се е настанил и в управлението - вижда се в някои управленски решения. Страх, а не съдържание, изпълва и новинарските емисии, тъй като нито една от централните медии не обясни нито същността на скандала с "Булгартабак", нито сюжета с незаконното подслушване. 

Ако страхът изчезне от територията на България, нейната привидна стабилност ще се сгромоляса. Защото ако страхът го няма, тогава и работниците от "Булгартабак" ще проговорят, и Борисов ще отговаря на журналистическите въпроси, и самите журналисти ще добият куража да питат, и депутатите няма да се опитват да замазват думите на Бойко Рашков.

Ако страхът бъде изпъден от България, не е изключено държавата да рухне и от нея да останат само руини. Което би позволило на нейно място да бъде изградено нещо ново и качествено.