България - между два стола
13 май 2014Лявоцентриското правителство на премиера Пламен Орешарски търси възможности да спаси участието на България в руския проект "Южен поток", въпреки съпротивата от страна на Брюксел, пише "Нойе цюрхер цайтунг" (НЦЦ). Проектът не е замислен така, че да увеличи количеството на подавания газ за Европа, а само да промени пътя на доставките, заобикаляйки Украйна. Затова за България, която е изцяло зависима от преминаващия през Украйна руски газ, "Южен поток" ще представлява диверсификация, но не по отношение на доставчика, а само по отношение на транспортните пътища, допълва изданието.
Покрай кризата в Украйна намаляването на енергийната зависимост от Русия се превърна в най-важната тема за ЕС. В тази връзка София вижда опасност да се провали участието на страната в руския проект. Миналия декември Еврокомисията информира всички участващи в "Южен поток" страни, че подписаните от тях договори за изграждането на тръбопровода са в нарушение на европейското законодателство и че те трябва да бъдат основно преработени.
Триковете на София
Енергийната зависимост от Русия превръща България в идеално средство, което Кремъл може да използва в битката за влияние над Европа, пише списание "Шпигел". Една трета от икономиката на страната се контролира пряко или косвено от Москва, сочат германските данни. Управляващата коалиция от БСП и ДПС е смятана за верен помощник на Москва. В двете партии гъмжи от стари комунистически партийни кадри, бивши сътрудници на Държавна сигурност и български олигарси, които правят бизнес с протежетата на Путин. За най-влиятелен магнат в страната се счита банкерът Цветан Василев. През неговата банка КТБ се влива най-голямата част от средствата на Москва, предназначени за държавния сектор от българската индустрия и най-вече за енергетиката.
Връзките са толкова тесни, че Русия пряко влияе върху законодателството на страната, пише още списанието. Миналата седмица се появиха информации за поверителни писма на руския "Газпром" до българското министерство на икономиката с указания, как точно да бъдат формулирани определени законови текстове, свързани с проекта "Южен поток", чрез който руският газ ще преминава през България, стигайки до Австрия.
По същия повод НЦЦ припомня, че в началото на април управляващите в София промениха енергийното законодателство така, че да дефинира българския сегмент от "Южен поток" не като тръбопровод, а като междинна отсечка. Ресорният еврокомисар Гюнтер Йотингер обаче предупреди българското правителство, че подобно словесно жонгльорство е неприемливо за ЕС. Въпросната законодателна промяна все още не е приета окончателно, но София изглежда твърдо решена да не се отказва от участие в "Южен поток", уточнява още НЦЦ и добавя, че според министъра на енергетиката Драгомир Стойнев, проектът бил от изключително стратегическо значение за България.
Българите - между чука и наковалнията
България седи между два стола, се казва пък в репортаж на Дойчландфунк от София. Според авторката Андреа Ремсмайер България е принудена да прави "шпагат" между стария си съюзник и новите партньори от НАТО. За социалистическото правителство в София членството в НАТО е далеч по-голям проблем, отколкото то признава публично, заявява политологът Вихър Георгиев, преподавател по европеистика в Софийския университет:
"Вероятно за сегашното българско правителство е истински кошмарна представата, че може да се окаже принудено да предостави инфраструктурата на страната за военни операции на НАТО. Както правителството, така и българското население, според Георгиев, са разкъсвани между традиционната си привързаност към руснаците и съзнанието за принадлежност към ЕС и НАТО.
Списание "Шпигел" също обръща внимание на този проблем, проявил се в нов открит конфликт между президента Плевнелиев и правителството на страната. Изданието отбелязва, че безпартийният политик Плевнелиев желае да запази прозападния курс на България, пледирайки за твърд подход на ЕС спрямо Русия. По този повод австрийската агенция АПА припомня, че временна парламентарна комисия, подкрепена от БСП, ДПС и Атака, ще разследва "нерегламентираните контакти" на президента Росен Плевнелиев с представители на едно от чуждите енергоразпределителни дружества в страната.