Naumann-Stiftung Bericht

Докладът на фондацията разглежда политическата ситуация в региона Средна-, Югоизточна- и Източна Европа, Северен Кавказ и Централна Азия.

В доклада България все пак е в първата категория "ЕС-Европа", в която влизат страните-членки на Европейския Съюз. Другите две групи са наречени "Нон-ЕС-Европа"- потенциални членки и "Нон-Европа"- съседни на Европа държави, свързани с развитието й.

Нищо ново под слънцето

България и Румъния, дори и преструктурирали политическите си системи, все още имат сериозни проблеми в правните области, социалното и икономическо развитие, както и в обособяването на активно и свободно гражданско общество. Пример за това е актуалната дискусия за приемането на България и Румъния в Шенген. В доклада фондацията акцентира и върху нестабилните политически системи, които се обясняват с недоразвита вътрешнопартийна демокрация в повечето партии, както и липсата на ясни политически програми.

Растящата пасивност на българските избиратели също не остава незабелязана. Хората в двете страни възприемат болезнено резултатите от икономическите реформи и ги усещат главно като нарастваща социална несправедливост. Това пък пряко води до спадане на тяхното доверие във властта и до политическа нестабилност. Положението допълнително се влошава и от финансовата криза, от която икономически развиващите се страни от Източна Европа сериозно пострадаха.

Познатият в България феномен "лидерска партия" се наблюдава и при другите начинаещи европейци. Германците го смятат за опасен и крайно нестабилен. Това обаче не е болка за умиране. Основните проблеми на младите демокрации в региона си остават до болка познати: корупция, организирана престъпност, прогнила съдебна система и липса на адекватни правни механизми.

Втората категория на географски принадлежащи към Европа държави (с изключение на Русия) са обект на така наречената съседска политика на ЕС, известна под името "Източно партньорство". Целта на това партньорство е икономическото интегриране към ЕС.

Колебливият път към Запада

При периферните източноевропейски държави, се наблюдава слабо, колебливо развитие по пътя към Запада, четем в доклада. Въпреки общи цели като укрепване на правова държава, гарантиране на демократични избори, свободни пазари, както и независимо гражданско общество, общ език трудно се намира. Препъни-камъни се оказват дългогодишното тоталитарно управление в тези страни, огромните културни, социални, политически и икономически различия, както и нередките териториални конфликти. Този факт е обезпокояващ, защото интеграцията видимо изостава, което от своя страна застрашава сигурността не само на развиващите се държави, но и на Запада. Ето защо от ЕС и НАТО се изисква нова, по-недвусмислена политика. Политолозите от либералната фондация препоръчват в името на доброто партньорство да се въведе например облекчен визов режим за Еврозоната за страните от региона, както и да се насърчават общи проекти.

По-нататък в доклада експертите от фондацията се спират на българското участие в първия мащабен проект на Европейската комисия, наречен "Дунавска стратегия". В този проект участват всички страни, през които тече р. Дунав, като едва половината от тях са членки на ЕС. Цел на стратегията е да се подобри инфраструктурата, за да може оптимално да се използва огромният потенциал на реката, но също така и да се стимулира сътрудничеството между европейските държави.