България: природни и други катаклизми

Това, че при обилни валежи улиците на българските градове заприличват на реки, само защото капаците на канализацията са били асфалтирани, а самите канали са задръстени от боклуци, е обичайна гледка в България. Катастрофалните наводнения от последните месеци в Аспарухово, Мизия и Бургас достигнаха ново измерение, пише Франк Щир в електронното издание "Телеполис" и споменава искането на служебния премиер Георги Близнашки ЕС да отпусне финансова помощ за справяне с щетите от "природните бедствия". Дали обаче наистина капризите на природата са виновни за зачестяващите катаклизми е повече от съмнително, коментира германският публицист.

"В случая не става въпрос толкова за природни катастрофи, колкото си имаме работа с човешко бягство от отговорност", казва директорът на Националния институт за метеорология и хидрология към БАН Георги Корчев. По думите му обилните дъждове са нещо съвсем нормално за България. Заради промените в климата напоследък обаче те са станали по-чести и по-обилни. "За да бъдат избегнати подобни трагедии в бъдеще трябва да се действа превантивно, като вниманието ни бъде насочено предимно към почистването на речните корита, преградните стени на водоемите и канализационните шахти", допълва Корчев.

Подобни намерения обаче бяха изразени още след наводненията в Цар Калоян през март 2007 и в с. Бисер през февруари 2012 година. Смъртните случаи при сегашните новоднения в страната показват, че дадените обещания не са били последвани от никакви дела. А ако вземем предвид някои предупреждения, в бъдеще можем да очакваме и нови жертви: по данни на Министерството на околната среда и водите 68 водоема в страната се намират в състояние, което предвещава бъдещи аварии.

Наводненията - божие наказание?

Когато през септември 2009 в Охридското езеро се удавиха 15 български туристи, пловдивският митрополит Николай обяви нещастието за божие наказание - поради това, че няколко дни по-рано поп-звездата Мадона беше изнесла в София концерт, заклеймен от БПЦ като "порочен". И сега също има хора, които виждат в събитията божията ръка. "Господ наказва българите за това, че продължават да избират едни и същи крадливи и бездарни политици. Как е възможно за 20 години да не са разбрали, че има нужда от нови, некорумпирани, интелигентни и способни хора, които да издърпат страната от червеното мафиотско блато", пише например една анонимна потребителка с псевдоним Калина във форума на "Медиапул".

Желанието за ново политическо начало с необременени политици на мястото на стария дискредитиран политически елит бе едно от централните искания на февруарските протести през 2013 г. и на последвалите масови антиправителствени прояви, продължили цяла година и довели до оставка на кабинета "Орешарски". Социологическите проучвания обаче предричат, че в следващото 43-то Народно събрание съотношението на силите ще е твърде сходно с това в разпуснатия вече парламент: партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов по всяка вероятност ще стане първа политическа сила, следвана от БСП и ДПС; за първи път от 2005 г. насам националистическата формация "Атака" може да остане извън парламента, но затова пък на нейно място може би ще влезе една крайно популистка партия - "България без цензура" на бившия телевизионен водещ Николай Бареков. Шансове за влизане в парламента имат също и Реформаторският блок и отцепилото се от БСП движение АБВ на бившия президент Георги Първанов. Тъй като ГЕРБ не се очаква да спечели абсолютно мнозинство, то Бойко Борисов ще се нуждае от коалиционен партньор. Но дори и да допуснем, че след предсрочните избори бъде съставено стабилно правителство, от споменатите вече партии не може да се очаква тъй желания "нов старт" на българската демокрация, твърди Франк Щир.

Българското дежавю

Сякаш последната година и половина изобщо не я е имало, тези дни Борисов обикаля из провинцията, за да открива каквото има за откриване - някъде ще пререже лентата на нова детска градина, другаде - на ремонтирано болнично отделение. По времето на неговото премиерстване, политическите му противници го обсипваха с много подигравки за това му разбиране на изкуството да се управлява.

"Ето какво прави за вас моето правителство даже в най-трудните времена на кризата", обича да се хвали Борисов, след като току-що е сложил в джоба си отрязък от прерязана лента в българските цветове бяло-зелено-червено на поредния открит обект. На критиките на политическите си опоненти за бавещите се реформи в здравеопазването, пенсионната система или държавната администрация той рутинно противопоставя изброяването на завършени строителни обекти, като новата спортна зала в София, открития втори лъч на софийското метро или атомагистрала "Тракия".

След последните наводнения в страната Борисов раздаде гумени ботуши на всичките 470 кандидат- депутати от ГЕРБ и ги изпрати да помагат в разчистването на засегнатите от бедствието райони. Но също и социалистите и представителите на някои от по-малките партии се опитват да извлекат ползи за себе си, използвайки ситуацията. Адекватна помощ за пострадалите или пък политически пиар? Какъвто и да е отговорът на този въпрос, в тези действия все едно няма и следа от така мечтаната от българите политическа промяна, пише в заключение Франк Щир.

Двете половинки на българския орех

Германският публицист Томас Фрам, който живее в България, също очертава някои черти от характера и манталитета на българското общество, от ситуативния морал на българите, който е заключен в малки приятелски общности и който ги кара да заменят някои плащания с извършването на други услуги. Фрам вижда историческите корени на тази "мила корупция" в провинциалните отношения между хората, запазващи се и до днес, включително в милионна София. В новата си книга "Двете половинки на ореха" Фрам описва историята на страната като история на грабителството - първо от нейните окупатори, а след това и от собствените й елити. Така той обяснява защо малката балканска страна така и не успява да достигне едно задоволително ниво на обществено благосъстояние или да създаде стабилни държавни институции.