България произвежда бъдещи безработни
6 април 2014Единственият отговор на бързото застаряване на българската нация, което ще намали наполовина трудоспособното население през следващите 35 години, е повишаването на производителността на труда. Това обаче няма как да стане при сегашното състояние на българското образование, което вече би трябвало да подготвя работниците на бъдещето.
Близо една трета от младите хора в страната влизат в категорията "нищо неправещи младежи на възраст до 30 години". По този показател България държи един от многото си "черни" рекорди в Европейския съюз. 52 процента от трайно безработните в страната имат начално или по-ниско от началното образование. В българските села децата учат средно с две години по-малко от връстниците си в градовете. Особено драстични са неграмотността и делът на отпадащите ученици в ромските гета.
Слаба е и ефективността на вложените в образванието средства от страна на държавата.Едва една четвърт от завършилите студенти в България изобщо намират работа като висшисти, а недоволни от преподаването са 85 на сто от учащите се в българските университети. Сред най-тежките проблеми на българската просвета е липсата на гъвкави учебни програми и планове, които да подготвят учениците за драматично променящия се трудов пазар.
Нещо повече, от Световната банка смятат, че няма никаква комуникация между експертите, които правят учебните планове и колегите им, занимаващи се с изпитните тестове. Тези факти създават сериозно притеснение за бъдещето на трудовия пазар в България. Не по-малко тревожни са и данните за уменията на българчетата да общуват помежду си, да работят в екип и да предлагат интелигентно решаване на конфликти - умения, които се развиват още в детските градини и в "отделенията". Липсата на тези, така наречени "гъвкави" умения, се наваксва много трудно.
Боян Захариев смята, че липсата или незадоволителното развитие на тези умения са сред причините за младежката безработица сега, а и в бъдеще. Думите му се потвърждават от изводите на анкета на Световната банка с български предприемачи. В нея анкетираните посочват като най-голям проблем липсата на умения за комуникация, за работа в екип и за смислено разрешаване на конфликтите на работното място.
Какъв е пътят за подобряване на ситуацията? Според Захариев, примерът на Полша през последното десетилетие сочи, че са нужни промени в учебните планове и програми, подобряване на квалификацията на учителите, както и отлагане на ранното пренасочване на учениците към професионални технически училища или университети.
Пораснало ли българското училище за дуалното обучение
Докладът на Световната банка за българското образование съдържа ясно послание - въвеждането на дуално обучение в професионалните училища не е решение, подходящо за България. "И понастоящем в страната съществуват техникуми, които приемат и много слаби ученици с идеята, че за бързото им включване в производството и услугите не е нужно особено образование. Популярното в Германия, Австрия и Швейцария дуално обучение също залага на повече работа на реални работни места за сметка на ученето. Проблемът е, че днешните ученици няма да имат шанс да навлязат в каквито и да било професии, ако в училище не са били добре подготвении по предмети като математика и информатика например. Полша отхвърли идеята за ранно професионално профилиране и успя. Сега подобно профилиране е налице само за 18 на сто сред полските ученици, докато в България този дял е почти три пъти по-висок", отчита Боян Захариев от "Отворено общество".
Според него дуалното обучение има бъдеще и в България, но би било грешка то да се въведе повсеместно. В България, за разлика от германоговорящите страни, липсва гръбнака на подобен вид обучение - мрежата от стабилни малки и средни фирми, които подготвят своите работници още от училище, заключава Захариев.