България се разпада
13 ноември 2013Политическите сили в обсадения български парламент се обявяват срещу насилието, насилието е заклеймено и в общата декларация на президент и премиер. Но вече дори не ни е интересно защо думите, изговорени от трибуни и разпространени в медиите, кънтят кухо и празно, преминали са дори отвъд границата на приемливия популизъм.
Опасна игра с огъня
Във властовите сгради всеки е петимен да се изприкаже, а отвън полицията бие студентите. Една група българи е насъскана срещу друга. Платено и безплатно се насажда и провокира омраза - и намира добра почва, подхранена от масовата бедност, острия недостиг на елементарна битова сигурност и разпространяваните слухове и откровени лъжи, окалващи всекиго.
Виждаме „метежния устрем”, с който ГЕРБ иска на всяка цена да се върне на власт, свидетели сме и на решимостта на управляващата коалиция да не отстъпи и на йота от узурпираното място. Демонстративната глухота на правителството към всички видове недоволство, от социално до морално, не създава атмосфера на разум и съгласие, напротив. Сблъсъкът и противоборството между тези само на пръв поглед несъвместими сили, злоупотребяващи и с организираните в платени агитки хора, и с прилежащите им „подгряващи” омразата медии, е опасна игра с огъня. Най-вече защото внушава, че участниците в българския политически театър са обзети от властта като самоцел, без да си дават сметка, че могат да предизвикат ужасяващи последици за страната, да я доведат до окончателен икономически и нравствен срив, до безмилостен разпад на общността: всеки да е срещу всекиго, нахъсен от гняв, неотстъпчив фанатизъм и социално безсилие.
Черга за подпалване
В момент, когато България трябва да се справя със стотици конкретни предизвикателства, е твърде късогледо да се отглежда и храни общностната омраза. Защото това е най-лесната „черга за подпалване”. Бежанците се превръщат в субект на „втвърдяващата се ненавист”, един жесток побой в центъра на София вече е знак за това. Създаването на профашистка партия - също.
И ваденето на фалшиви компромати нахъсва - убеждава ни, че злото не спи, не си почива дори. Бедни срещу богати, леви срещу десни, деца срещу родители, столичани срещу провинциалисти, неуспели просветени срещу замогнали се тъпаци, националисти срещу патриоти и още хиляда разделителни линии поне... Наблюдава се масово „изтрещяване” и сред прости, и сред сложни хора, едни интелектуалци враждебно се зъбят срещу други в медиите, горят се снимки на инакомислещи във Фейсбук.
Да не забравяме историческата си податливост на саморазрушението, родено от омраза - има водоразделни злокобни дати в следосвобожденската ни памет, оставили неизлечими рани в съзнанието ни и до днес.