Източноевропейците в Германия: мръсотия, мухъл, хлебарки

В Мюнхен "бизнесът" с немотията на мигрантите процъфтява. Някои се възползват от безизходицата на пришълците от Източна Европа, за да печелят на техен гръб. Наемодатели настаняват беззащитните хора, които често не разбират немски език, в порутени и пренаселени къщи срещу ужасяващо високи наеми. Това е документирано в доклад на социалната служба на мюнхенското кметство, където са описани повече от 20 конкретни случая на подобни измами. Експертите обаче са на мнение, че това е само "върхът на айсберга", защото се предполага, че само в Мюнхен има хиляди подобни жилища, пише "Зюддойче цайтунг" (ЗЦ). Възникнал е цял "нов пазар" за измами над наематели.

300 евро за матрак

Постоянно в печата попадат описания на ужасяващи условия, при които са принудени да живеят някои от източноевропйските мигранти: например 5-членно семейство, обитаващо стая от 14 кв.м.; хора, спящи направо върху матраци на стълбищните площадки или в мазетата, за които плащали по 300 евро на месец; цели хотели, превърнати в спални помещения за мигранти, в които стая от 16 кв.м. струвала 1 400 евро на месец и т.н.

Гешефтът с бедните мигранти върви добре включително и поради това, потърпевшите обикновено си мълчат, пише "Зюддойче цайтунг". Тези хора се страхуват да не бъдат изгонени от наемодателите и да останат на улицата. Обикновено те нямат куража да се обърнат към властите и да се оплакват поради опасения от санкции и изгонване от Германия, четем в публикацията. Повечето от тях са източноевропейци, основно от България и Румъния, които в Германия наричат "мигранти по бедност".

Експертката по въпросите на миграцията Тина Алике поставя под въпрос това понятие и излага аргументите си пред "Франкфуртер рундшау". Според нея не е много подходящо въпросните източноевропейци да бъдат наричани "мигранти по бедност" - защото голяма част от тях в действителност не са бедняци. Освен това далеч не всички са неграмотни или без професионална квалификация, защото повечето от тях идват да работят в Германия и да печелят пари, казва тя. Но е вярно, че сред пришълците има и хора, които се нуждаят от помощ и живеят при крайно бедни условия, допълва Алике. По нейните думи няма точна статистика за броя на хората, живеещи по този начин. Само във Франкфурт са регистрирани 2 300 души, попадащи в тази група, но в действителност говорим за много повече хора, категорична е експертката. Така например има хора, които от години живеят на улицата без да попадат в никакви статистики. И броят им постоянно расте, твърдят и други наблюдатели.

Обикновено пришълците не говорят немски език и нямат големи шансове да го научат, макар и да имат желание, казва Алике. Причината за това е, че разрешението за посещаване на езиков курс може да се придобие само от хора, които са живели най-малко 5 години в Германия легално, т.е. плащали са социални осигуровки. "Който не владее езика не може да разчита на работа, без работа пък не може да си позволи жилище под наем, а без жилище няма работа, нито възможност да посещава езиков курс. Прилича на дяволски кръг", казва Алике.

Условията в България са още по-лоши

Защо тогава тези хора не се връщат в родината си? Защото там условията са още по-лоши от тези, които намират в Германия, продължава експертката. "В родните им страни заплатите са толкова ниски, че те не са в състояние да изхранват семействата си. Това важи дори и за хората с добро образование. Работа няма достатъчно, а дори и да има, я получават предимно онези, които имат връзки. Ако човек няма достъп до съответните среди, няма и шансове за работа. Най-вече това важи за ромите", казва Тина Алике.

Вестник "Хамбургер Абендблат" пише, че местната икономика определено извлича печалби от българите, които не могат да си позволят претенции относно заплащането или условията на труда. Вестникът обръща внимание обаче и на обратната страна на медала: градските социални служби в Хамбург ежедневно са конфронтирани с проблемите на нелегално пребиваващи българи. В здравния кабинет на службата има консултация за хора без здравни осигуровки. Там преминавали по повече от 20 души на ден - като 80% от тях били от България, предимно от турското малцинство. "Тези хора се оплакват от ставни проблеми, високо кръвно налягане, някои имат открити рани, които не заздравяват - все проблеми, които се нуждаят от редовна здравна грижа. Мигрантите от България обаче не могат да отделят по 160 евро на месец, за да сключат здравна осигуровка. А и българските осигурителни карти, които би трябвало да имат валидност в Германия, често не дават достъп до здравна помощ, тъй като българската здравна каса е натрупала големи задължения към германските каси. Затова не всички германски болници и лекари признават българските осигурителни карти.