"Българските полицаи се гавреха с нас"

„Заловиха ни, биха ни и ни изпратиха в лагер“ - това разказват пред френското радио RFI афганистански мигранти, които след 20-дневно задържане в България успели да се доберат до Цариброд на територията на Сърбия. Радиото, цитирано от агенция Фокус, пояснява, че всички бегълци са разказали една и съща история - за насилие от страна на българската полиция.

В края на октомври активисти от проекта за наблюдение на българските граници, който е част от базираната в Мюнхен асоциация bordermonitoring.eu e.V., публикуваха на своята интернет-страница данни за тясно „сътрудничество” между българската Гранична полиция и ловните дружинки в района на Малко Търново. Наблюдателите предават разказите на трийсетина мигранти, които били „арестувани” от местни ловджии край село Евренозово. След като задържали мирантите, ловджиите повикали граничните полицаи.

„През същия този ден стотици дясно настроени протестиращи излязоха по улиците на София, за да изразят подкрепата си за граничния полицай, който на 15 октомври застреля край Средец афганистански мигрант“, допълват авторите на публикацията и отбелязват, че хуманитарни доброволци в сръбския Димитровград също са събрали многобройни показания на бежанци, които разказват за „ограбвания, побоища и арести на мигранти от страна на полицията“ в България.

"Строяваха ни голи и ни удряха с палки"

Германски доброволци от друга правозащитна организация - „Бордъруоч България“, в продължение на няколко дни са разговаряли с мигранти, пристигнали от България в сръбския Димитровград. В интернет активистите публикуваха разтърсваща информация за преживяванията на група жени, деца и мъже от Ирак. Ето част от техния разказ: „Българската полиция ни държа 17 дни в софийски затвор, защото нелегално сме минали турско-българската граница. В групата ни имаше шест деца, като най-малкото беше бебе. В продължение на дни не ни даваха вода и храна. Дори не ни разрешаваха да ходим до тоалетна - налагаше се да използваме бутилки. Полицаите ни биеха и ни обраха. Взеха ни всичко - мобилните телефони, парите, дори семейните снимки. Принуждаваха ни да събираме боклук в района на затвора. Преди да ни освободят, бяхме отново малтретирани, а децата бяха блъскани грубо. Жена-полицайка биеше жените. А мъжете ни строяваха голи и ни удряха с палки. Обливаха ни със студена вода и се гавреха с нас. Целта им беше да ни унижат“, е записано в доклада на германските доброволци, поместен в социалните мрежи на 17 октомври 2015 година.

"Дебили, лъжци и измамници"

Сведенията за полицейско насилие срещу нелегални имигранти в България не са някаква новост. Още през септември миналата година правозащитната организация "Хюман Райтс Уоч" и Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа остро разкритикуваха България заради няколко случая на насилие по границата. В свой доклад "Хюман Райтс Уоч" представи три случая, при които чужденци са били бити с палки и ритници от полицаи на българската граница. В друг свой доклад, публикуван през същата година, "Хюман Райтс Уоч" говори за 44 инцидента, при които българската гранична полиция е арестувала и връщала масово в Турция търсещи убежище мигранти. В документа се посочва, че в някои от тези случаи е имало прекомерна употреба на сила от страна на българската гранична полиция. Подобни информации огласиха и други правозащитни организации. Но както знаем, тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев отхвърли констатациите в доклада на "Хюман Райтс Уоч", а бившият шеф на ДАБ Николай Чирпанлиев нарече активистите от международната правозащитна организация "дебили, лъжци и измамници, които по нагъл, циничен, лъжлив начин заблуждават общественото мнение".

Нищо ново по южната граница

Обърнахме се към МВР и неговата Главна дирекция „Гранична полиция“ с молба за становище по най-новите данни за полицейско насилие срещу нелегални имигранти, но неспокойната обстановка около полицейските бунтове вероятно е попречила на ведомството да направи своевременно необходимата проверка.

За разлика от властите, доброволката в бежанския център в Харманли Лидия Стайкова, номинирана от БХК за Човек на годината за 2014-та, има ясно становище по темата. В интервю за Дойче Веле активистката казва, че просто няма смисъл да слуша разказите на мигранти за насилията срещу тях, защото те неизменно са едни и същи. „Историите в докладите на наблюдателите не са новост за мен, лично съм чувала подобни разкази. Самата аз съм се обръщала към Гранична полиция, за да ги моля да открият една група жени и деца, които се бяха загубили край границата. След това се оказа, че тези хора са били пребити и върнати обратно в Турция”, разказва доброволката и допълва: “Мисля си, че повечето чужденци в българските центрове няма да чакат да дойде пролетта, за да потеглят на запад. Както се вижда, броят им у нас не е никак голям, което означава, че въпреки настъпващите студове повечето от тях бързат да напуснат България“.