Българското медийно пропадане
19 януари 2013Неясната собственост и задкулисната зависимост на медиите, големият брой на неозначените като платени поръчкови публикации, повсеместната автоцензура и липсата на разледваща журналистика формират печалния образ на формално свободния медиен пазар в страната. Това показват данните в Българския медиен мониторинг за 2012 г., изготвен от фондация „Медийна демокрация”с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.
Журналистика на крайностите
„Материалите в българските вестници са много по-крайни и свръхполяризирани в сравнение с преобладаващия тон в западноевропейските медии. До крайности се стига и в медийното отразяване на водещите политици в България. Вестниците предлагат или крайно позитивни, или крайно негативни оценки - балансираните позиции почти липсват. Дефицитни в българската журналистика са и задълбочените изследвания – особено на политическото съдържание. Рядкост са сериозните журналистически разследвания“, посочва медийният експерт Кристиан Шпар, който ръководи базираната в София Медийна програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер“.
Случващото се на българския медиен пазар през последните години показва, че свиването на тиражите и продажбите и натискът на интернет медиите могат да доведат до още по-голяма консолидация на средствата за масово осведомяване. Подобна концентрация губи обаче икономическия си смисъл, ако медиите не инвестират в създаването на оригинални продукти и продължат да публикуват само ширещата се сега медийна „конфекция“. „Качеството на медийния продукт непременно трябва да е по-добро от това на безплатната му алтернатива“, обяснява Кристиан Шпар. Според него българските медии трябва да инвестират повече в самите себе си. Това означава не само нова техника и информационни технологии, но и инвестиции в по-доброто образование и квалификация на работещите в медиите. „Журналистиката в днешно време се изплаща - ако изобщо се изплаща – само ако е първокласна и многообразна“, подчертава германският експерт.
Интернет срещу статуквото
„Традиционните медии - вестниците, телевизията и радиото - се превърнаха в част от статуквото. Тези медии станаха твърде еднакви в отразяването на събитията и това все повече отблъсква техните читатели. Новите медии – информационни сайтове, блогове и пр. убедително запълват създалата се празнота. Близо 70 на сто от българите вече имат достъп до електронната мрежа и това предопределя изхода от сблъсъка между „старите“ и „новите“ медии. За младите българи интернет от доста време е главен, ако не и единствен източник на информация“, се посочва в Българския медиен мониторинг за 2012-та година. „Навсякъде по света интернет не само информира, но и все повече мобилизира гражданите в името на техните интереси и в това отношение България вече не е изключение“, изтъква Кристиан Шпар, който следи дискусиите във Фейсбук и блоговете по горещите теми на българската политика.
8031 пъти ББ
Анализът на най-тиражираните български вестници сочи между другото, че и през 2012 г. премиерът Бойко Борисов отново е най-често споменавания персонаж на страниците им. 8031 пъти се е появило миналата година името му в тях - точно толкова, колкото - взети заедно - се появяват имената на следващите трима най-често споменавани политици - вътрешния министър Цветан Цветанов, партийния лидер Сергей Станишев и президента Росен Плевнелиев. Новото е, че нарастват преобладаващо позитивните отзиви за личността и делата на президента и по този показател той вече уверено превъзхожда Борисов. „Навсякъде по света медиите си фаворизират някои от политиците като по-интересни и фокусират върху тях своето внимание. “Пожълтяването” на този тип отразяване се изразява в нарастващия интерес не към политическия, а към личния живот на фаворитите“, заключава германският медиен експерт Кристиян Шпар.
Автор: Н. Цеков/ Редактор: Б. Рачева