Българчета без бъдеще

Анализ на Георги Папакочев:

В началото на годината министърът на образованието Сергей Игнатов обяви, че от 800 хиляди ученици ежегодно от образователната система отпадат около 12 хиляди, поради което една от предлаганите промени в проекта за новия образователен закон е професионалните училища от държавни да станат общински. Проектозаконът, чието писане започна преди 3 години, все още не е гласуван в парламента, поради което на 15 септември в държавните професионални училища и в паралелките за придобиване на професионална квалификация по старому ще влязат бъдещите машинни монтьори, работници в животновъдството, сервитьори-бармани, козметици, цветари, маникюрист-педикюристи и всички онези, от които се очаква с уменията си да стимулират българския бизнес. Освен че е орисала бъдещата им професия, в своя официален план-прием за учебната 2012-2013 година държавата е определила и точната им бройка.

Напред към елитното!

Месец преди началото на новата учебна година по една телевизия, която е иначе популярна с безупречната си политическа коректност към властта, директор на гимназия по механоелектроника неразумно се изпусна с откровението, че вместо да става по-атрактивно, професионалното средно образование е вече изключително непопулярно. Нещо повече: поради липса на желаещи е възможно много от техникумите да бъдат закрити. Паникьосаният педагог направи и други „неудобни” признания - като например, че родителите предпочитали да пращат децата си в т. нар. ”елитни” гимназии, макар подобно образование в България реално да няма, както и че икономическата криза е станала причина за закриването на много предприятия, което пък е довело до спад на търсенето на кадри от професионалните гимназии - сиреч засилило е младежката безработица.

Неграмотните българчета

От друга страна експерти от Българската стопанска камара /БСК/ изнесоха данни от финансирано с европейски средства проучване, в което се стига до извода, че повечето квалифицирани специалисти на ключови длъжности са вече в предпенсионна възраст, а младите  завършват ненужни специалности, поради което е възможно до няколко години цели отрасли да останат без подготвени кадри. Като пример бяха посочени силните дефицити в тежката и леката промишленост и финансите.

Отделно от това икономисти от БСК прогнозираха, че в следващите 10-15 години на трудовия пазар ще излязат над 250 хиляди неграмотни българчета, отпаднали от образователната система, които ще се присъединят към другия четвърт милион без основно образование, който вече се намира на трудовия пазар.

Едва ли е тайна, че търсенето на квалифицирани служители все повече затруднява дейността на чуждите фирми в България. В края на миналата година Германо-българската индустриално-търговска камара анкетира 43 членуващи в нея фирми. От проучването стана ясно, че най-трудно се намират кадри в областта на мехатрониката и квалифицирани консултант-продавачи за големите търговски вериги. Още тогава камарата предложи на социалния министър Младенов поне частично въвеждане на германската система за професионално обучение, при което младите хора хем работят срещу известно заплащане, хем се учат на работното си място. Засега индикации за положителното развитие на тази идея липсват.

Перфектният служител

Не липсват обаче куп парадокси. Като например констатацията на БСК от това лято, че над 80 на сто от българските работодатели са със средно или по-ниско образование - при положение, че в страната активно действат над 300 хиляди фирми. Анкетните данни сочат още, че въпросните работодатели изключват варианта работникът им да знае повече от тях, съгласни са да приемат на стаж ученици или студенти само ако са си платили за това и са готови да назначат във фирмата си единствено кандидати с два чужди езика, отлични компютърни умения, дълъг стаж по специалността и в никакъв случай по-възрастни от 24-25 години.

Което от своя страна елиминира до голяма степен образователните колебания на все повече български младежи и по естествен начин ги насочва към ставащите все по-популярни терминали 1 и 2 на софийското летище.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел