Facebook Flucht

Коментар на Антоанета Пунчева:

Ето как се полудявало..."

М. Булгаков, "Майсторът и Маргарита"

Нека не се занимаваме тук подробно с феномена "интернет" и неговите шумни и лекомислени отрочета - блоговете, сайтовете, търсачките, порталите, фермите и т.н. Щом са се родили, имало е ниша, смисъл и предназначение, а който никога не се е докосвал до тях, некa той ги замерва с камъни.

Facebook – “ужасното дете” на глобалната мрежа, все повече излиза от контрол. Седем милиона са неговите ползватели само в Германия, а в света - над 500 млн. Службата за защита на личните данни в Германия през лятото заведе дело срещу компанията-администратор на Facebook по обвинение, че социалната мрежа събира и съхранява лични данни на хора, които не използват интернет мрежата за социални контакти, т. нар. “трети страни”.

Facebook - захаросана реалност

Достъпът до лични данни и нерегламeнтираното им използване, на първо място за маркетингови цели, е сред големите недостатъци на мрежата. “Парад на суетата” и “сайт за запознанства” са сред другите, често съвсем резонни обвинения срещу Facebook. Не на последно място, е особената недискретност на мрежата, водеща до ревност и любовни свади сред по-младите й ползватели, които дневно качват поне по 20 свои снимки там.

Но това, което създателите на Facebook едва ли са могли да предвидят, когато са стартирали своя бизнес проект, освен огромния му успех, е функцията му на социален отдушник и алтернатива; на утопична реалност. В тази своеобразна Телемска обител звучи прекрасна музика (според вкуса, разбира се), членовете й се надпреварват да се информират, да се забавляват взаимно и да интригуват; каузите са благородни, а хората са сърдечни, любезни и винаги, винаги усмихнати.

Много захар, ще кажете. И ще сте прави. Но тя често е необходима, за да преглътнете по-лесно горчивото лекарство, а именно средата, която ви заобикаля. А когато говорим за българската политическа действителност, ще трябва да си запушите и носа.

От споделеност до граждански протест

Мрежата замества и т. нар. “гражданско общество” в страната, когато него го мързи, което впрочем е обичайното му състояние. Разбира се, ефектните каузи и многобройните им “приятели”, ако използваме речника на Facebook, нито спряха "дoганизацията" в страната, нито попречиха на Веселин Маринов да пее. Защото не става само с натискане на клавиша. Поне засега.

“Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече печал трупах, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента – пише Иво Сиромахов в "24 часа". – Иван Гълъбинов учи за изпит, Мария Калпакова ще ходи на педикюр, Николина Стоянова ака..." И е доста прав.

Но прави са и тези, които ценят общуването в мрежата, защото там се срещат със свои сънародници, и не само, които са учтиви, интелигентни и членоразделни, а речникът им не се изчерпва с “майката” и един популярен глагол.

За хладилниците и хората

“Установих вчера, пише Любен Дилов-син, че хладилниците наистина са по-добри от хората. Колкото и алкохол да сложиш вътре, няма да запеят чалга!”

Прекрасната виртуална страна Facebook има, разбира се, и своите бардове. Любен Дилов-син e от най-активните, той даже издаде книга, наречена “Faceбуки”. Тя съдържа най-забавните постинги на бившия, засега поне, политик и неизменен присмехулник. Като този например:

“Циганско лято е при нас, а в Париж вали… Циганите изгони Саркози, затова в Париж вали… Пуснете циганина у вас на воля – нека открадне конете, нека калайдиса съдовете, нека ви гледа на ръка! Шарената риза, бляскавият нож, братът в затвора, мамещият грош… Пътят ме желае, люби ме нощта… Всеки ден крадем живота от смърттa!”

Или: “Докарахме се до там, че даже полетите ни насън да са с хеликоптерите на НАП! Да се обърнем към античността – ето Венера Милоска е статуята на идеалния държавен чиновник – удоволствие е да я гледаш, нито ръце има, нито джобове.”

Политически кеч

А истинската седмица в “страната на консултантите” бе наистина безумна. От папките на Яне Янев, през неловките оправдания на вътрешния министър с щедрите му тъстове, непремисленият ход с пенсионните фондове, девалвацията на медала “Стара планина”, не само при хората, но и при саламите; скритата картинка на властта и нейните зависимости, които душат страната...

“Политическата класа все повече прилича на федерацията за кеч където Ледения , Гробаря, Трите Хикса, Скалата (сами си ги отгатнете кои са) си показват мускули и правят коментари един за друг, следва балет с бутафорни удари и падания, и накрая, извън кулисите, “героите” отиват да си вземат хонорара и да си пият заедно питието, а публиката отвън си вика: “Аааа... Какъв титаничен сблъсък, видя ли как го нареди оня...", това е интерпретацията на един читател във форумите.

“Положението е безнадеждно, но не особено сериозно”, е написал Марин Бодаков във Facebook. Кратко и много вярно.