Бягство или борба – изборът на българи и румънци

Свободното придвижване, свободният избор на работно място се смятат в ЕС едва ли не за свещени. Журналистът Йохен Битнер обаче предлага да ги подложим на критична преоценка. В интервю за ДВ той казва: „Миграцията на хора вътре в ЕС има и негативни последици, които все още не са ликвидирани от националните закони.” Битнер припомня, че отворените граници и свободата да си избираш работно място в ЕС са две различни неща. И смята, че при избора на работно място ограничения все пак са нужни.

Напук на първоначалните очаквания, свободният избор на работно място не доведе до по-бързо сближаване на доходите и условията на живот в Източна и Западна Европа. Вместо да има размяна на ноу-хау, от която печелят и двете части на континента, вътрешната миграция върви само в една посока – от изток на запад. А когато най-кадърните си заминат завинаги, разликата в благосъстоянието не само че няма да изчезне, а ще се утвърди, пише Битнер в „Ди Цайт”. Той уточнява, че мнозинството трудови мигранти не са висококвалифицирани хора с висше образование, но въпреки това „изтичането на мозъци” е болезнено: „За десет години три милиона души са напуснали Румъния, като 20% от тях са висшисти. За страна с 20-милионно население това е много”, казва журналистът за ДВ.

Отварянето на границите - и добро, и лошо

И от България в периода 1992-2015 година са си тръгнали три милиона души, казва Битнер и се позовава на публикация в „24 часа”. За страна с осем милионно население това е чудовищно много, смята той и цитира Иван Кръстев: „Отварянето на границите беше едновременно и най-доброто и най-лошото, което се случи на българското общество след падането на Стената. Масовата емиграция на хора на възраст между 25 и 50 години драматично увреди както българската икономика, така и политическата система.”

Изтичането на мозъци често пъти е и разхищение на мозъци. Когато икономисти или медицински сестри изкарват на запад повече пари като неквалифицирани сезонни работници, отколкото у дома с професията си, това очевидно не е правилен и устойчив модел, смята Битнер. „Тези хора вече не плащат данъци в своите страни. Да, те подпомагат семействата си, останали в Източна Европа, но това не е устойчив народо-стопански модел. Така че главната цел на ЕС при разширяването и интеграцията е да се погрижи условията на заплащане и на живот да се изравняват колкото е възможно по-бързо. Защото изтичането на мозъци от Изток на Запад води до това, че в източноевропейските страни стандартът тъпче на едно място, а на Запад върви напред” – казва той за ДВ.

Дилемата на емигранта

Битнер вижда по следния начин логиката на емигриращите: Защо да стоя тук и само да си хабя безсмислено силите в борбата срещу корупцията и клиентелизма? Тоест, става дума за инстинктивен избор между борбата и бягството, в резултат от който страни като България и Румъния губят не само „мозъци”, но и критичното острие на обществото – онези хора, които биха били най-ефикасни в борбата срещу недъзите. В „Ди Цайт” Битнер отново цитира Иван Кръстев: „По-лесно е да заминеш за Германия, отколкото да работиш за това в България нещата да работят както в Германия.”

„Въпреки това не бих ги обвинил в егоизъм”, казва Битнер. „Ако бях румънец, ако се измъчвах от корупцията в страната си, но в същото време знаех, че имам талант и мога да се реализирам другаде… Никого не бих обвинил заради това, че се възползва от свободите вътре в ЕС, за да се осигури по-добър живот. Това си е човешко. Пита се обаче: дали това е правилният модел за Европа? Според мен Еврокомисията също трябва да полага повече усилия, за да бъдат изпълнения обещанията, които бяха дадени на България и Румъния преди приемането им в ЕС.”