Бягство към еврото

Много правителства на страни-членки на ЕС се опасяват от загуба на влияние в общността и бързат да станат и членки на валутния съюз. Кандидатите обаче трябва да изпълняват всички критерии за членство. Латвийският премиер Валдис Домбровскис не пести големите думи: "Този ден ще влезе в историята на Латвия", заяви той на церемонията, на която подписа молбата за въвеждането на еврото. Рига планира да въведе еврото още през 2014 година.

Заради дълговата криза мнозина досега мислеха в обратната посока - коя страна може да изхвръкне от еврозоната, а въпросът за разширяването на валутния съюз беше свален от дневния ред, така да се каже. След като обаче преминаха по-силните турбуленции, кандидатите за членство отново се редят на опашка - освен Латвия още няколко страни се виждат бъдещи участници в еврозоната - Литва, Полша, Румъния също искат да въведат общата европейска валута. Еврокомисарят по валутните въпроси Оли Рен вече тържествува: според него молбата на Латвия е "още едно доказателство за доверието в еврото".

Най-нетърпеливите

Вместо пророкуваното бягство от еврото, в момента се очертава бягство към еврото. Коя е причината за това развитие? Част от Европа се опасява, че тясното сътрудничество между 17-те страни от еврозоната ще направи останалите аутсайдери.

"Европа на различните скорости ще бъде опасно развитие за Румъния. Твърдо съм решен да ускоря процедурата за присъединяването ни към валутния съюз. Ние не искаме да стоим отвън", заяви румънският премиер Виктор Понта за Ханделсблат. Румънското правителство визира като възможна дата за въвеждане на еврото 2016 или 2017 година. Преди кризата Букурещ се надяваше това да стане през 2015 година. Тази дата обаче отдавна вече не е реалистична. Сега Понта иска да изчака развитието в Полша, която се вижда в еврозоната през 2015 година. Правителството във Варшава се опасява, че ако не въведе еврото страната ще продължи да губи влияние в ЕС.

Страните от еврозоната работят в тясно сътрудничество за запазване на общоевропейската валута. Те вече се отказаха от някои компетенции във връзка с планирането на държавните бюджети и банковия надзор и в момента обсъждат въвеждането на т.нар. "евро-бюджет", както и по-тясна координация в данъчната и трудовата си политика. Докато страните от еврозоната се сближават все повече, останалите се опасяват, че ще бъдат изтикани в глуха линия. А членството в еврозоната носи и икономически предимства, които в хода на кризата малко бяха позабравени: елиминиране на рисковете, свързани с обменните курсове; облекчено инвестиционно планиране; намалени разходи при транзакциите и др.

Брюксел: няма да спрем никого!

С изключение на Великобритания и Дания, всички страни-членки на ЕС се задължиха принципно да въведат общата европейска валута. С оглед на скъпоструващите спасителни акции в еврозоната, България, Чехия и Унгария засега изчакват и се опитват да печелят време. Изчаквателната позиция се одобрява от населението в трите държави. Унгарският премиер Виктор Орбан дори смята, че прибързаното въвеждане на еврото би било "безотговорна постъпка", и че южноевропейските страни били влезли във валутния съюз твърде рано.

От сегашните най-подготвени за членство в еврозоната страни Литва и Латвия покриват почти всички критерии, докато Полша трябва да положи повече усилия за постигането на средносрочна стабилност на цените, е записано в последния доклад на ЕЦБ и ЕК. Експертите твърдят, че полското право все още не изпълнява всички изисквания за независимост на Централната банка. Същите препоръки се отправят и към Румъния, която е още по-назад от Полша с домашното: Букурещ все още не изпълнява предписанието, инфлацията в страната да не надвишава с повече от 1,5 % средната стойност в трите най-добри членки на еврозоната. Дългосрочните лихви върху румънските държавни облигации също са много високи.

Въпреки всичко Брюксел окуражава кандидатите. Посланието на ЕК гласи: "Ние няма да спрем никого, който изпълнява условията за членство в еврозоната".

АГ, ДПА, АП, ФАЦ, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов