Бяла ли е била Клеопатра?
25 юни 2010Холивуд вече е предоставил няколко отговори на тези въпроси, като най-известните сред тях са свързани с имената на Клодет Колбер /през 1934 г./, Вивиан Лий /1945/, Елизабет Тейлър /1963/ и сега, може би, Анджелина Джоли. Поне ако всичко се развива според желанието на американския продуцент Скот Ръдин, закупил правата на биографията "Клеопатра: един живот" от Стейси Шиф.
Сладострастна деспотка?
Но дълго време преди началото на снимачния период вече се оформят редиците на критиците. Отново бяла жена в ролята на Клеопатра, се казва в многобройни блогове. Макар и Джоли да осинови няколко деца от Африка, не е ли време ролята на Клеопатра да бъде поверена на цветнокожа актриса? Един от блогърите има и конкретни предложения: Ванеса Уилямс, Хали Бери или Тенди Нютън.
Дебатът обаче не е свързан само с въпросите на политическата коректност, а повдига и завесата над задълбочени дискурси, достигнали академичната сцена направо от кутията на Пандора: каква е представата ни за египетската царица и защо? Има ли достоверни нейни портрети? И каква е била тя наистина? Македонка или египтянка? Лека жена или богиня?
Ако се придържаме само към писмените свидетелства, отговорът би бил лесен. Според тях Клеопатра е била ненаситна на мъже деспотка с "толкова силно сладострастие, че често се е самопредлагала на обществени места", пише Аврелий. Тази визия се дължи не на друг, а на Октавиан, по-късно римския император Август, чиято пропагандна машина прави всичко възможно, за да представи гражданската му война с Марк Антоний като национална борба на Рим срещу "египтянката".
Несравнимо красива?
Ако пък потърсим по-реалистичен образ на кралицата, неминуемо ще се озовем при писанията на Плутарх, който в първи век след Христа е имал възможността да черпи от автентичната семейна традиция. Цитат: "Всъщност сама по себе си нейната красота, както се говори, не е била толкова несравнима и от онзи вид, който завладява наблюдателя от пръв поглед.
Но в отношенията й с хората тя упражнявала неотразимо очарование, а физическата й изява, свързана с начина й на общуване, както и грацията й, впечатляваща всички, оставяла дълбоки следи. Удоволствие е било също така да се слуша звученето на гласа й."