В Близкия Изток май никой не желае мир

По Светите земи отново ври и кипи. Арабски младежи атакуват силите за сигурност и цивилни граждани с ножове и камъни, има и убити. Израелската полиция, която също не си поплюва, уби двама млади арабски демонстранти. Оправдани са и съмненията, че въоръженият с нож младеж е бил застрелян едва след неколкократни предупредителни изстрели. Палестинците говорят за убийство, но и това не е доказуемо.

Мъченици или терористи?

И без друго, всяка от страните в конфликта има ясно изграден "образ на врага" и вярва само на онова, на което иска да вярва - а то е, че виновни са винаги другите. Това е отдавна познатата схема на взаимни обвинения в Близкия изток. Палестинците обявяват за "мъченици" атентаторите, които умишлено убиват цивилни граждани, а израелският премиер Бенямин Нетаняху съзнателно налива още масло в огъня, като поставя под общ знаменател бунтуващите се младежи и терористите. Той открито заплашва да взриви къщите им, да им отнеме израелското гражданство и да ги "заточи в Газа".

За какво става дума всъщност? Размириците пламнаха, след като десни националрелигиозни сили отново се опитаха да оспорят правото на мюсюлманите сами да се молят на Храмовия хълм пред джамията Ал Акса, така че там да бъдат допускани и еврейски богомолци. Бенямин Нетаняху твърди, че не иска да променя досегашното статукво, но подобни стремежи съществуват и в собствената му партия, и в правителствената коалиция. Палестинците гледат на тези амбиции като на целенасочена провокация. Кралят на Йордания дори изтегли посланика на страната от Тел Авив, а опозиционното "Мюсюлманско братство" в Аман настоява за прекратяване на отношенията с Израел.

Параноя и съзъклятнически теории

Най-късно след провокационнато посещение на бившия премир Ариел Шарон на Хълма на храма през 2000-та година, което предизвика и Втората интифада, е известно, колко бързо това свято за евреите и мюсюлманите място може да предизвика опасни сблъсъци. За радикалните палестинци е достатъчно и подозрението, че Израел желае да промени статуквото, за да предизвикат безредици и да мобилизират отчаяните младежи. Израелското правителство от своя страна не заема ясна позиция, съобразявайки се с ултрадесните сили в собствените си редици. А това само подклажда ирационалната параноя и съзаклятническите теории сред арабите и мюсюлманите. Атентатът срещу ултрарелигиозния израелски активист Йехуда Глик преди седмица също трябва да се разглежда в този контекст.

Очевидно в момента и двете страни нямат интерес от намаляване на напрежението. Тъкмо напротив. Терорът и насилието са отличен повод за премиера Нетаняху да продължи изграждането на еврейски селища и да поставя палестинците пред нови свършени факти. Това ще затрудни още повече създаването на жизнеспособна палестинска държава, както и обявената цел на палестинците да направят Източен Ерусалим столица на страната си. Бенямин Нетаняху не се впечатлява особено нито от засилващата се критика от Вашингтон и други западни държави срещу заселническата му политика, нито от признаването на палестинската държава от някои европейски страни, независимо, че още не е сключено мирно споразумение. Нетаняху е наясно, че по-сурови мерки, извън символичните, от страна на западните държави и особено от САЩ не могат да се очакват.

Нова интифада?

От палестинския президент Махмуд Абас в момента също не могат да се очакват някакви сериозни импулси за помирение. На фона на разбушувалите се емоции сред арабите, подобно нещо би било твърде рисковано за самия него, а Абас и без това не се слави като смел, а като властолюбив човек. Това означава, че той по-скоро ще се остави да бъде увлечен от ескалацията на напрежението, отколкото да отиде във вътрешнополитическото небитие с призиви за мир. В името на политическото си оцеляване Абас би приел и една "трета интифада", която обаче ще отдалечи още повече създаването на независима палестинска държава.