В Бразилия се случи немислимото
29 октомври 2018
Коментар на Франсис Франца
Случи се немислимото - крайнодесният и ултраконсервативен кандидат Жаир Болсонаро бе избран за президент на Бразилия. След 5 години на политическа и икономическа криза в страната, след безкрайни корупционни скандали, които напълно отровиха политическата среда, 57 милиона бразилци дадоха гласа си за бившия десантчик с надеждата за промяна - на всяка цена.
Масовото недоволство от Работническата партия (РП), която управляваше страната от 2003 до 2016 година, едновременно с неоправданите страхове от някаква комунистическа заплаха, осигуриха на Болсонаро убедителна победа. Това е безпогрешната формула, докарала страната до две диктатури - през 1930-те и 1960-те години. Към това трябва да прибавим и дезинформацията от масираната кампания с фалшиви новини. Милиони избиратели сега празнуват поражението на кандидата на РП Фернандо Хадад, а с това косвено и на бившия президент на страната Луиз Игнасио Лула да Силва, който от 6 месеца е в затвора за корупция и пране на пари.
Еуфорията на привържениците на Болсонаро обаче започва и свършва с победата на изборите. Оттук нататък Бразилия тръгва към неизвестността. Засега е невъзможно да прогнозираме каква ще е в действителност политиката на Болсонаро. Още повече, че по време на предизборната борба той отказваше да участва във всякакви дебати и предпочиташе да дава интервюта само на приятелски настроени журналисти. Неговата предизборна програма е недомислена и отчасти дори противоконституционна, а на места звучи направо налудничаво. Нерядко тя стъпва върху неверни факти. Дотук ще запомним новоизбрания президент основно с омразата, която той сипе срещу противниците си, и с обещанието, че „вече всичко ще се промени“.
Кои са неговите кумири?
За Болсонаро можем да съдим основно по изявите му като депутат, който от почти 30 години е представен в парламента на страната. Там той се показа като горещ привърженик на военния режим в Бразилия, като човек, който отрича и омаловажава извършените от този режим престъпления. Болсонаро е човек който открито проявява възхищение към всевъзможни диктатори, както и презрение към демократичните ценности.
Неслучайно сред неговите приятели и симпатизанти са бившият главен стратег на Тръмп - Стив Банън, както и бившият предводител на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк. Френската популистка Марин Льо Пен обаче определя изказванията на новия бразилски президент като "неприятни".
По време на предизборната си кампания Болсонаро открито нападаше всевъзможни малцинства - коренното население на страната - бразилците от африкански произход, ЛГБТ-обществото, феминистките и пресата. А на финалната права преди балотажа той се закани на противниците си, че ще ги арестува и изгони от страната и дори си позволи заплахи за убийство. Той обеща "невиждана досега чистка" и обяви, че "хората уважават само онези, от които се страхуват".
След много остри реакции от страна на международните организации и от бизнеса, Болсонаро смекчи малко позицията си по някои теми. Обяви, че все пак нямало да изважда страната си от Парижкото климатично споразумение, че ще признае изборните резултати и ще зачита законите. Дали наистина ще е така, предстои да видим.
Още отсега обаче се вижда посоката, в която тръгва Бразилия - към авторитарно военно управление, подкрепяно от ултраконсервативните религиозни сили в бразилския Конгрес, чиито позиции бяха допълнително подсилени след парламентарните избори в началото на октомври. Очертава се едно правителство, което осъжда абортите, но подкрепя ескадроните на смъртта и милициите. И това правителство ще има задачата да изведе страната от кризата, която никак не е малка: Бразилия има обезпокоително висок бюджетен дефицит, 13 милиона безработни и напълно провалена социално-осигурителна система.
Демокрацията трябва да бъде защитавана
Всички, които с действията или бездействията си направиха така, че Болсонаро да спечели най-високия държавен пост, сега са призовани да осуетят атаката срещу демократичната правова държава. Безкомпромисната защита на демократичните принципи е задача на законодателната и съдебната власти, на пресата и на всеки отделен гражданин.
Бразилия не бива да легализира тиранията - нито в управлението на страната, нито по улиците. Не бива да има никаква толерантност към изказвания и нагласи, насочени срещу конституцията. А от международната общност, и най-вече от икономическите и дипломатически партньори на страната, включително от ЕС, се очаква да упражняват натиск, който да не позволи никакво отстъпление от демократичните принципи.
Преди балотажа самият Болсонаро призна в едно интервю, че може и да не се окаже добър президент. Именно това се очертава сега: Бразилия я очаква едно изгубено десетилетие. Страната просто ще трябва да се радва, ако през 2022 година изобщо се стигне до свободни избори. Тази „промяна на всяка цена“ може да излезе на бразилците твърде солена.