В България има място и за бежанците
21 септември 2013"... далеч от родина, в край чужди събрани, /изпити и бледни, в порутен бордей…”, ето тези стихове от Яворовото стихотворение "Арменци" не ме напускат, стоят забити като гвоздей в главата ми, додето чета новини или гледам репортажи за сирийските бежанци, прекосили границите на България и потърсили подслон и мир в страната. Колко много конкретна информация и емоционална памет едновременно е длъжен да "присъедини" модерният човек към всекидневните си задачи, за да се справи с "разноезичието" на претовареното си съзнание.
В есенни дни като днешния, озарени меко от хладното вече слънце и от спомена за единните усилия на политици и народ да постигнат националната ни независимост в далечната 1908 година, ми се иска животът ни днес и тук да е малко по-милостив за всички, българите да не се мразят помежду си, да не работят едни срещу други, да не се замерят с клевети и лошотии. Политиците да обладават повече разум и смирение, и по-малко алчност и властолюбие. Бежанците от Сирия да не бъдат посрещани и "обсъждани и обговаряни" от обществото и институциите като нашественици, като нелегално преминаващи границата ни натрапници, които ще ни струват толкова и толкова лева на ден и месец.
Защо да не им помогнем?
Та това много често са млади семейства с малките си дечица! След като преминат организирано и бързо през всички законови процедури - защо да не получат възможността да останат и да работят в България? Страната изгуби почти милион млади хора без да е била във война - защо да не приюти и да не даде шанс на други млади хора, подгонени от войната? Вече има десетки обезлюдени селца и декари пустеещи земи, какво пречи те да осигурят подслон и препитание на мнозина - ето я идеята!
Създадена е работна група с представители на прокуратурата, МВР, Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ и тактически щабове в Елхово и Хасково - ангажирани са стотици хора, които обсъждат кризата с бежанците на българска територия, но досега сякаш само усложняват човешките трагедии. Справка в интернет сочи, че в ДАБ работят 133 щатни служители, ръководени от председател с двама заместници. Ако се въведе не-чиновнически подход при спазване на закона, наредбите и устройствените правилници, всеки отделен казус, който е и лична изгнаническа съдба, би трябвало да намери добро общоприемливо решение за не повече от два месеца.
Автор: М. Иванова / Редактор: А. Андреев