В България подобни жестокости се случват всеки божи ден

Коментар от Стела Райчева:

Алън Брантли от ФБР е легенда в профилирането на серийни убийци. Като агент в края на миналия и началото на този век е работил на терен по някои от най-тежките случаи в историята на серийните и масовите убийства в САЩ. Брантли осъществява едно от най-детайлните проучвания на психиката на серийния убиец, провел е лични интервюта с 36-има осъдени за такива престъпления и е стигнал до следния прост извод: асоциалното поведение и агресията към животни са пряко свързани. В числа: 36% от профилираните от него хора са измъчвали и убивали животни като деца, още 46% признават същото, но вече в зряла възраст. Коментарът му за липсващите 18% е, че затворниците трудно признават за насилие над деца и животни, тъй като ги е страх от отмъщението на съкилийници.

"Че те бия като маче у дирек"

21 век, България, Европейски съюз. Поредният случай на жестокост към животно. Във варненското село Горни Чифлик мъж бе заснет да влачи куче с колата си. Кадрите веднага взривиха социалните мрежи в България. Същото беше и през пролетта след страшния клип с бездомната бременна котка от Радомир. 

Не познавам достатъчно добре африканските и азиатските култури. Но що се отнася до нашата западна цивилизация, казвам смело, че ние сме единствената нация, която може да се похвали с поговорката „че те бия като маче у дирек“. Ще рече: ще те бия безпощадно, ще те удрям така, както се удря с котка по дървен кол.

Гледки като тези от Горни Чифлик или Радомир са наистина ужасяващи. Но още по-стряскащ е фактът, че това не са изолирани случаи, а съвсем малка част от зверствата (или по-точно „човечства“), които преживяват или не успяват да преживеят десетки котки, кучета, коне в милата ни родина - всеки божи ден. Тровени, стреляни, бесени, горени, давени, рязани, заливани с киселина, влачени след автомобил, изнасилвани... Списъкът е безкраен.

Моите наблюдения, като човек, работил дълги години с най-окаяните бездомни животни в България, показват, че насилието над тях нито намалява, нито расте. То е постоянен фон на живота по нашите ширини. Промяна обаче има. И тя е в реакциите на околните. Там, където преди отчаяните писъци на наранените животни отекваха в гърбовете и свитите рамене на наблюдателите, днес вече срещат хора, готови да ги защитят. И това е нещо много голямо.

Който посяга на животни…

Връзката между насилието над животни и това над хора е научно доказана. Удоволствието от причинено страдание е психопатология. Ние, останалите, сме тези, на които се пада отговорността да защитят безгласните жертви. И това може да стане само ако подаваме писмено сигнали в полицията и изискваме тяхното разследване.

Макар и да сме далеч от деня, в който ще можем да кажем, че и животните са защитени от законовия ред на правовата държава България, вече имаме редица случаи на условни и ефективни присъди за жестокост към животни. Ако превърнем възмущението си в действие, рано или късно властите ще проумеят, че преследването на престъпления срещу животни е превенция на престъпленията срещу хора. А дотогава ще събираме пари за посечени живи същества, ще обясняваме, че някои българи тричат или отсичат крачетата на кучета като Мима и ще разясняваме, че не всички сме такива...

Марк Твен, страстен дарвинист и приятел на животните, е казал следното: „От всички животни единствено човекът е жесток. Няма друг, който да причинява страдание просто за удоволствие".

Насилникът е насилник. Независимо към кого е избрал да прояви жестокост този път.

*****

Стела Райчева е кинолог с 25-годишен опит. Автор е на множество публикации в областта на етологията и отглеждането на домашни животни, ръководи собствен мини-зоопарк. Като съосновател и доброволец на „Animal Rescue Sofia" тя участва активно в Програмата за намаляване на броя на безстопанствените кучета на територията на София, както и в множество правови и граждански инициативи, свързани с добруването на животните в България.