В България предстои бум на еко-строителството

За германския опит разказва Матиас Унат – експерт от Енергийната Агенция Rhein-Taunus в Mайнц. С него разговаря Антоанета Ненкова.

Да строиш в България, в повечето от случаите означава да заливаш тревни площи и детски площадки с бетон и да превръщаш гората в ламперия, коментират български еко-архитекти. Екологичността на сградите все още не е норма в страната, но ще бъде, е мнението на Матиас Унат, експерт от Енергийната Агенция Rhein-Taunus в Mайнц.

Матиас Унат: „Знам, че в България има бум на ново строителство през последните години. В момента инвеститорите трябва да дадат куп пари за строителството на един обект и те искат да спестят колкото се може повече. Енергийно ефективното строителство е непопулярно. Но то ще става все по-актуална тема. Ще видите, че когато електроенергията, природният газ и нафтата поскъпнат, ще започне и строителството на множество еко-сгради”, казва германският експерт.

България е все още в началото

В България ще се строи първият комплекс от еднофамилни нискоенергийни сгради. Общо 15 къщи, в комплекс край София, ще отговарят на изискванията за енергоефективност и използване на слънчева енергия.

Германия и Австрия са страни, в които строителството на така наречените „умни къщи” е популярно. Вече има построени хотели, офисни сгради и дори църква край Виена, покриващи изискванията на пасивната къща. Първите пасивни къщи в Германия се строят през 1995-96 година.

Матиас Унат: „До момента има над 100 хил. пасивни къщи в Германия – ново строителство и санирано старо строителство. Разбира се, от 40 млн. еднофамилни къщи, 100 000 все още са малък дял. Но до 2015 година строителството на пасивни къщи ще се превърне в норма.”

За хората, които никога не са чували за „пасивните къщи”, Матиас Унат, експерт от Енергийната Агенция Rhein-Taunus в Mainz, обяснява: „Това са къщи с разход от 1.5 литра нафта на кв. м., или 1.5 куб м. газ на кв.м. 20-30 литра е разходът при старото строителство. Пасивната къща е сграда, която практически би трябвало да се отоплява и охлажда сама, без участието на активни отоплителни или охладителни системи (звучи почти като перпетуум мобиле, но е истина). Това се постига с внимателно планиране и куп специализирани системи и изисквания към сградата”, обяснява експертът.

Изискванията към т. нар. умни къщи

Екоархитектите изброяват следните основни изисквания към така наречените „умни къщи”: много добра изолация и компактна форма е първото изискване. Това означава дебелини на изолациите около и над 30 см. Сградата трябва да е уплътнена достатъчно добре, да има системи за вентилация, за да не „изпуска” топлина. Твърди се, че около 20-25% от загубите на топлина се дължат на лоши уплътнения. Високият клас дограма, ориентация на сградата на юг и максимално използване на слънчевата енергия са други изисквания. Според стандарта за „пасивна къща” се използват възобновяеми източници за топла вода – слънчеви колектори или термопомпи. Повечето сгради са с носеща дървена конструкция и външна облицовка от дърво.

В разговора с Матиас Унат стигаме и до финансовата страна на нещата: „Истината е, че строителството на една енергийноефективна сграда е много по-скъпо”, казва строителният инженер от Майнц. Оскъпяването идва от инвестирането в енергоспестяващи строителни материали и технологии, които все още са екзотични. В бъдеще тези технологии ще поевтинеят с по-масовото им производство. Собственици на „пасивни къщи” казват, че строежът е бил с около 15-20% по-скъп. Но екологичността на сградите има

пряка финансова възвращаемост

Матиас Унат: „В Германия строителството на екосгради се насърчава. 2-2.5% е лихвата на потребителски кредити за енергийноефективно строителство. До момента строителството на пасивни къщи става най-често със средства от държавни или частни фондове или програми или различни еврофондове. Отделните федерални провинции също имат свои инициативи”, казва Унат.

В провинция Райнланд Пфалц, например, има и регионална инициатива за насърчаване на строителството на пасивни сгради. Семействата получават допълнително строителна площ на кв.м. Освен това, обобщава Матиас Унат, пасивната къща изглежда различно, модерно и създава чувство за повече комфорт.