В Гърция положителният пример не е заразителен

Йоанис Каподистриас е първият президент на националната гръцка държава. Той се опитва да модернизира страната и става жертва на атентат. Бертолд Зеевалд от в. "Ди Велт" разказва неговата история, която съдържа поуки не само за днешна Гърция.

Не са един и двама гръцките историци, които смятат, че несекващите и до днес неволи на тяхната страна започват на 9 октомври 1831. На този ден, тъкмо когато влиза в една черква в тогавашната столица Нафплион, е застрелян Йоанис Каподистриас.

Кой е Каподистриас?

Каподистриас е роден през 1776 на остров Корфу, в аристократично семейство, което може да си позволи да изпрати своя син да учи в Падуа и Венеция. С други думи Каподистриас е типичен представител на богатата и образована прослойка на гръцката нация, чийто каймак е събран около вселенския патриах в истанбулския квартал Фенер.

Църковният първенец, главата на всички православни християни в Османската империя, отдавна се е врастнал заедно с фанариотите в ролята си на младши партньор в имперската администрация. Подобно на много други млади представители на гръцкия елит, Каподистриас също открива националните си корени под въздействието на Френската революция. Това пробуждане довежда до гръцката война за независимост 1821-1829.

Революцията създава условия за образуването на партизански групи, свързани чрез кръвни връзки или клиентелни структури, имащи напълно мафиотски характер. Войната стимулира не само борбата срещу османлиите, но и изобщо насилието.

Другият важен блок в играта са Великите сили Англия, Франция и Русия. Едва победата им в морската битка при Наварино през 1827 спасява революцията. За пръв президент на новородената гръцка държава Националното събрание избира Йоанис Каподистриас.

Просветен начин на живот

Опрян на руската дипломация, Каподистриас се опитва първо да създаде солидни държавни структури и администрация, заслужаваща това име. При своите обиколки из Гърция той дори си плаща разходите по престоя, опитвайки се да даде личен пример за един просветен начин на живот.

Само че клановете и техните партизани, които претендират, че са донесли свободата на Гърция, се бунтуват. Те намират съюзници в дипломатическите пратеници на другите държави и в онези западноевропейски интелектуалци и ентусиасти, които смятат, че наличието на една конституция е достатъчно, за да гарантира процъфтяването на държавата.

Поставен в много трудно положение от борбите между партии, дипломати и обществено мнение, през 1831 Каподистриас е застрелян от хора на клана Мавромихали. Антиметернихова Европа ликува, подведена от същата перверзна логика, която много по-късно ще я подтикне да приветства победата на Пол Пот над окупационна Америка. В днешните учебници по история все още се среща отзвук от това неразбиране на гръцката действителност, където Каподистриас е представян като жертва на гръцките борци за свобода.

Междуособици, разпокъсаност, клиентелизъм

След като отстраняват президента, големите кланове си поделят гръцката държава. На това не могат да се противопоставят нито баварците, нито датчаните, по-късните царе на Гърция. След убийството на Каподистриас великите сили установяват в Гърция монархия; пръв цар на новата елинска държава става съвсем младият баварски принц Ото. Но след революцията от 1843, която разтърсва из основи господството на Ото, разпокъсаната гръцка държава става окончателно плячка на различни клиентелистки интереси.

Последните се ръководят от една политическа култура, която под въздействието на вековното турско робство вижда в държавата само маша на чужди интереси. Следователно тази държава трябва да бъде обрана. Малцина са онези гърци, които желаят държава в името на общото благо. Демонстрациите и стачките, от които е обхваната днешна Гърция, показват колко устойчиви са националните манталитети.