В защита на българите и румънците

От няколко месеца насам в Германия се води разгорещен дебат за миграцията от България и Румъния. Редица медии и политици заложиха на стари предразсъдъци, предупреждавайки за опасности, произтичащи от притока на бедни източноевропейци. Все по-силно обаче започна да се чува гласът и на другите, на онези германци, които извеждат на преден план ползите от миграцията. Така например пред "Билд ам Зонтаг" министърът на финансите Волфганг Шойбле изтъква предимствата на обединена Европа. "Германия печели особено много от европейската интеграция. И ние сме зависими от чуждестранната работна ръка. Без мигрантите на Германия щяха да ѝ липсват например хиляди болногледачи", казва той. Шойбле допълва освен това, че в Германия има и местни хора, които злоупотребяват със социалната система или пък укриват данъци, дори и във висшите кръгове.

В статия по темата за миграцията "Шпигел онлайн" цитира данни от наскоро направено проучване на Института за германска икономика. Цифрите потвърждават, че имигрантите допринасят за намаляването на дефицита от квалифицирани кадри в Германия. От изселдването става още ясно, че пришълците нерядко са дори по-високо квалифицирани от местното германско население: така например 25 процента от възрастните мигранти от Румъния и България имат висше образование. За имигрантите като цяло този показател е 29 на сто, а за германците - само 19.

Ирационални ли са страховете?

В коментар на "Мителбайрише Цайтунг" за миграцията се изтъква, че необходимостта от чуждестранни кадри в Германия ще става все по-голяма. Там четем, че в сферата на грижите за болни и възрастни хора в момента са заети 100 000 жени от Източна Европа. В момента в Германия дори стартира проект, по който в страната пристигат болногледачи от Китай. Това, че Федералната република има нужда от квалифицирани кадри се потвърждава и от проучванията, а и повечето германци би трябвало да са наясно с това обстоятелство, се изтъква в коментара. Изданието посочва, че въпреки това мнозина германци изпитват ирационалните страхове и имат предразсъдъци спрямо "другите". "Мителбайрише Цайтунг" припомня страховете, изпитвани при отварянето на трудовите пазари през 2011 за естонци, латвийци, литовци, поляци, словаци, словенци, чехи и унгарци. Вестникът отбелязва, че опасенията са били неоснователни, както и че германските компании са отчели ползи от миграцията от Изток - особено фирмите в структурно по-слабо развитите региони са получили възможността да си осигурят квалифицирани служители от тези държави без големи бюрократични пречки.

В коментара четем още, че сега представителите на Християнсоциалния съюз (ХСС) отново тиражират опасения и вещаят щети за обществото. Изданието цитира резултати от допитвания на телевизия ZDF, от които става ясно, че в момента за 22 процента от германските граждани миграцията е "най-важният проблем" в страната им. Освен това 62 на сто от хората споделят изразявания от ХСС упрек, че мнозина мигранти от България и Румъния идват в Германия само заради социалните услуги. Становишето на "Мителбайрише Цайтунг" е, че макар миграцията да е източник на определени проблеми, реалността не бива да се изкривява. Крайно време да се погледнат фактите - като данните за високия брой пришълци с висше образование, пише вестникът.

Ролята на консенсуса

Агенция "ДПА" цитира новия генерален секретар на Социалдемократическата партия Ясмин Фахими, която упреква Християнсоциалния съюз, че настройва германците срещу българите и румънците. "Въпреки съвместното управление не бих искала да имам нищо общо с тези, които чрез фалшиви обвинения създават настроения срещу хората от Югоизточна Европа", заяви Фахими на конгреса на социалдемократите в Берлин. "Тези политици обвиняват източноевропейците в измами, а в същото време самите те не могат да се сдобият с докторска титла без да са извършили измами", каза още Фахими.

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" също се спира на темата. В интервю за вестника министър-председателят на провенция Хесен Фолкер Буфие казва следното: "Когато говорим за миграцията, трябва да кажем каква миграция ни е необходима. Искаме да помогнем на хората в нужда, но да ги допускаме директно в социалната система би било глупаво. Моето мнение е, че ни трябват квалифицирани мигранти, които още с пристигането си могат да започнат работа и да се издържат самостоятелно. Това обаче е задача на цялото общество и за целта е необходима концепция и постигането на предварителен консенсус в отговор на въпроса: Какво искаме?".