В Иран става все по-зле. Младите страдат най-много.

Джавад изучава усилено немски език. Той иска да напусне родината си Иран. "Следвал съм маркетинг и съм работил в сферата няколко години. Но нашата икономика е срината, много фирми фалираха, ситуацията се влошава с всеки изминал ден", казва пред Дойче веле 28-годишният иранец. Той не преувеличава - страната е обхваната от страх и безнадеждност.

През последните месеци напрежението между САЩ и Иран непрестанно нараства. Особено през последните дни то опасно се изостри. На 13 юни 2019 в Оманския залив бяха атакувани два петролни танкера, а Съединените щати обвиниха Иран за нападенията. Вашингтон представи като доказателства за твърденията си видеозаписи, чиято автентичност обаче не може да се провери. Германската канцлерка Ангела Меркел коментира поведението на американското правителство по следния начин: "Ние взимаме тези изявления много насериозно". Но въпреки това, според нея, преговорите остават най-верният път за търсене на решение.

Когато САЩ напуснаха Споразумението

САЩ отдавна обвиняват Иран, че насърчава тероризма в региона и предизвиква нестабилност. А преди една година под ръководството на президента Доналд Тръмп те едностранно се оттеглиха от договаряното в продължение на години Международно атомно споразумение. То предвиждаше, наред с другото, че Иран ще ограничи дейността си по обогатяването на уран, както и че ще допуска провеждането на периодични проверки от страна на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ). В отговор на изпълнението на изискванията Иран получи обещания за отмяна на произтичащите от атомната програма санкции, както и гаранции за подкрепа в икономическото развитие.

Макар Иран да изпълни своята част от ангажиментите, което многократно бе потвърдено от МААЕ, американците се оттеглиха от договора и заложиха на "кампания на максимален натиск", част от която са мащабните икономически санкции. Европейският съюз се опита да смекчи натиска на САЩ, но не успя.

Все повече хора заминават

"Страната ни е в задънена улица и аз не вярвам, че ние ще успеем да излезем от нищетата", казва Джавад. Родителите му са земеделци - отглеждат ориз, но той мечтае за друг живот и затова е заминал за столицата. "Трябваше да работя много, за да се установя в Техеран. Само там има някакви шансове за развитие. Но сега, подобно на мнозина други, и аз мисля да замина", споделя той.

Според проучванията една трета от иранците биха предпочели да живеят в друга държава - факти, които потвърждава пълномощникът по културните въпроси на иранската столица Мохамадреза Джавади Йегане. Той написа по този повод в Туитър следното: "Проучванията гласят, че 29,8% от иранците искат да заживеят в друга страна - заради обществената, културната и моралната ситуация. Това е тъжно, но още по-тъжното е, че данните са от 2016, когато бяхме по-добре".

От Ислямската революция през 1979 насам Иран е сред държавите с голям процент емигранти - висшисти, интелектуалци и учени напускат страната. Официалната статистика по въпроса няма, но през май 2012 иранският ежедневник "Sharq" разпространи резултатите от допитване, обхващащо склонността към емиграция на най-способните ученици и студенти. От него излиза, че 70 процента от носителите на медали по физика, 77 процента от отличниците по математика и половината от най-добрите по химия и в областта на информационните технологии искат след завършването си да заминат за чужбина.

Проучване на американското правителство от март 2019 пък сочи, че всеки четвърти добре образован иранец напуска родината си, ако получи тази възможност. Причините (според американското проучване): надеждата за повече социални и религиозни свободи и по-добрите перспективи за професионална реализация.

Иранците са на ръба на силите си

"Лошите новини нямат край. Постоянно биваме конфронтирани със събития, които преобръщат живота ни, а ние не можем да им повлияем", обяснява журналистката Фарзане Ебрахимзаде. Тя има над 30 000 последователи в социалните мрежи. Там тя засяга теми като неуморната борба на жените за равноправие и по-добър живот. Самата тя е вече уморена и разочарована, признава пред Дойче Веле, че мнозина в страната ѝ също се чувстват така. "Надеждата ми за подобряване на живота в Иран е почти нулева. Миналата година можех да планирам поне за седмица напред, а сега в най-добрия случай мога да планирам живота си само за следващия час."

Няма никакви индикации, че ситуацията в Иран скоро може да се подобри - точно обратното. Иранското правителство постави ултиматум на останалите си партньори в Атомното  споразумение. Той предвижда окончателното изтегляне на Иран от споразумението на 7 юли, ако страната не получи най-после обещаните икономически изгоди.