В Италия - като в България
12 май 2010"Млади таланти" - така се казва предаването, което може да се слуша всеки съботен следобед по италианското радио "Вентикуатро". Водещият интервюра всяка седмица абсолвенти от италианските университети. Връзката с тях обаче е по телефона, защото "младите таланти" са някъде в чужбина.
На телефона в разговор с водещия е, например, италиански архитект, който работи от една година в Дубай, или пък биоложка, която прави изследвания в областта на раковите заболявания в известен научен център в Мадрид. Колкото и да са различни съдбите им, новите емигранти си приличат по едно: те не искат да се връщат обратно в родината си.
Звучи познато: връзките са по-важни от възможностите
Според статистиките над 100 000 от италианците, завършили висше образование в родината си, са напуснали страната през последните 10 години. Това е четири пъти повече, отколкото преди 20 години. Ариана Катицоне е на 28 години и е завършила изкуствознание. В момента работи като учителка по италиански за чужденци и е сред привилегированите, които имат работа. Въпреки това тя иска да напусне Италия:
"Трудовият ми договор е срочен, а заплатата ми е около 600 евро на месец. Тези пари не стигат за нищо! Живея от ден за ден. Не мога да си позволя да правя планове за бъдещето", казва Ариана Катицоне. Това, което най-много й тежи, е, че младите в Италия се оценяват не според възможностите им, а според връзките, които имат. Затова младата изкуствоведка е решила да напусне Италия. Купила си е еднопосочен билет за Мадрид. Мечтае за работно място в областта на изкуството, макар да е наясно с това, че и в Испания работните места стават все по-малко. "Италия обаче не е алтернатива за мен", убедена е Ариана Катицоне.
И Алесия Ферети иска да напусне Италия. Тя е завършила вътрешна архитектура и работи като научен сътрудник в римския университет "Ла Сапиенца". Алесия е на 38 години и има две деца. За постоянно работно място може само да мечтае:
"Аз имам само договор за работа по проект и едва когато той приключи, ще разбера колко пари ще получа. Това означава, че месеци наред съм без доходи. В момента живеем от ниската заплата на мъжа ми, който също е научен работник. Чудим се дали да не заминем за Париж, където за същата работа се получава двойно повече", казва Алесия.
Мизерни заплати, несигурно бъдеще
13 процента от италианците са в подобна ситуация: принудени са да правят компромиси на работното си място, заплатите им са - меко казано - мизерни. Според прогнозите в бъдеще броят на хората в подобно положение ще се увеличава, защото местата на по-възрастните трудещи се, които се пенсионират, се заемат от млади хора. Фулвио Фамони е експерт по проблемите на трудовия пазар и главен секретар в един от италианските синдикати:
"70 процента от новите трудови договори, сключени през 2008 година, са били срочни. В частния сектор, но и в училищата и университетите почти няма хора с постоянни трудови договори. Днешните служители нямат почти никаква социална защита и са напълно в ръцете на работодателите си", казва синдикалистът.
Всичко това кара младите италианци да напускат родината си. Страната е на път да загуби голяма част от елита си и това най-после беше осъзнато от политиците. Още този месец италианският парламент ще обсъжда законопроект, който има за цел да привлече младите италианци обратно в родината им, обещавайки им данъчни облекчения. Дали това ще има привлекателна сила е под въпрос. Факт е обаче, че италиански депутати от редица различни партии стоят учудващо единни зад този законопроект.