"В каква държава живеем?"
22 февруари 2013Тази история, разказана от безработния гръцки журналист Костас Цапогас, е показателна за много гръцки семейства. Някои са по-добре, други - по-зле, но като цяло животът на повечето гърци днес е като този на 57-годишния Цапогас.
Изповедта на един грък
Журналистът е работил 23 години за атинския в. "Елефтеротипия". Но в момента е без работа. Пред "Ню Йорк таймс" той разказва, че основната му цел е да поддържа някакво подобие на нормален живот. Мислите му се въртят главно около това как да осигури храна и отопление за семейството си. В известен смисъл обаче семейство Цапогас, в което съпругата също е безработна вече година и половина, има късмет: подобно на много други млади гърци, синът им е избягал в чужбина и в момента работи в Шотландия. "Гърция се топи пред очите ни. Страната ни губи кадърните си хора", казва с болка журналистът. Неговите възрастни родители успяват някакси да оцеляват - макар през последните две години пенсиите им да са се стопили почти наполовина. Въпреки всички лишения, които изтърпяват, те помагат на по-младите с каквото могат, което е типично за Гърция - една страна, в която семейните връзки са по традиция много силни и буквално заместват неефективните социални програми, казва Цапогас.
Без пари, без работа, без дом
57-годишният мъж разказва за безплодните му усилия да си намери работа като журналист. Провалил се и опитът му да започне да издава нов електронен вестник. За да осигурят прехраната си, двамата съпрузи изпробвали какво ли не, кандидатствали къде ли не за работа, но без успех. Били принудени да продадат малката си къща на село, макар сделката да била твърде неизгодна - получили само 1/5 от някогашната стойност на имота. Но така семейството си осигурило поне средства за още няколко месеца. Издействали си и документ от съда, който им гарантира, че до 2015 г. банката няма да им вземе градското жилище заради необслужване на ипотеката. "Много по-добре сме от хиляди други гърци, които след като загубиха жилищата си и останаха без работа, сега са принудени да спят в колите си", разказва безработният журналист.
Нещо като живот
Заради непоносимите цени на горивата и парното мнозина гърци преоткриват старите печки. Въздухът мирише на дърва за огрев, столицата Атина е потънала в облаци дим. Хората изобщо не искат да чуят предупрежденията, че това води до замърсяване на въздуха и напълно пренебрегват призивите за използване на по-скъпите течни горива, потреблението на които междувременно е спаднало с над 80 процента. В същото време властите са безсилни пред безконтролното изсичане на гори за дърва за огрев. Сечта е добила размери, невиждани от Втората световна война насам.
Щом пролет пукне...
"Понякога с жена ми се питаме в каква държава живеем. Всяка вечер на лягане си казваме, че все пак сме успели да изкараме още един ден. Самоуспокояваме се с думите, че лошото все някога трябва да свърши. И се надяваме, че щом дойде пролетта, димът ще се разсее", казва Костас Цапогас.
АГ, НЙТ, ЗЦ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел