В Китай това не се е случвало от 30 години

Новината веднага прикова вниманието ни: китайската икономика бележи най-ниския си ръст от 30 години насам. През второто тримесечие на годината БВП е нараснал с едва 6,2% в сравнение с миналата година, а през юни китайската външна търговия се е свила с 4 процента. Най-вече вносът от САЩ отбелязва сериозен спад от 13% - заради търговския спор между двете страни. Доналд Тръмп има защо да злорадства: не само много фирми напуснаха Китай, но и страната губела "милиарди долари от наказателните мита". Китай вече съжалявал, че е отказал първоначалното споразумение със САЩ, написа Тръмп наскоро в Туитър.

От какъв ръст се нуждае Китай? 

Икономическият спад обаче е краткотрайна етапна победа за Тръмп. Китайският растеж все още е в рамките на определената от държавата цел, а именно: между 6,0 и 6,5% за 2019 година. В същото време САЩ отбелязват икономически ръст от 3,1% - доста висок за САЩ, който обаче не може да се мери с китайския. При това той е финансиран със заем от Китай. Китай и Япония са най-големите кредитозаематели на САЩ. С доход на глава от населението, съпоставим с този на България, която е най-бедната страна в ЕС, Китай има неоползотворени възможности. Не е ясно обаче от какъв минимален ръст се нуждае огромната страна, за да не изпадне в сериозни трудности.

Освен това Пекин има дългосрочен план, както и още няколко лоста да поддържа стабилен икономически ръст. Още в началото на година китайското правителство оповести мерки, между които и данъчни облекчения за 400 млрд. долара. Облекчени бяха условията за кредитиране - най-вече за малките и средните частни фирми. Със специални облигации местните администрации бяха окуражени да инвестират повече в инфраструктура. Включително поради това търговията на дребно и промишленото производство постигнаха през юни ръст спрямо същия период на миналата година съответно с 2,6 и 1,1 процента. През първото полугодие нараснаха също и инвестициите в недвижимо имущество, машини и инфраструктура. Дори доскоро слабият автомобилен пазар се съживи.

Добри новини за Пекин

Като цяло дългосрочният план на Пекин за икономически ръст, базиращ се на силен вътрешен пазар и все по-голяма независимост от чуждите пазари, дава плодове. Покупателната способност на китайската средна класа продължава да се повишава - въпреки търговския спор със САЩ. Всичко това са добри новини за Пекин. 

Лошите са свързани с високата задлъжнялост, която по данни на Блумбърг е достигнала 271% от БВП. Но делът на външният дълг в общата задлъжнялост си остава незначителен, а китайското правителство днес е много по-чувствително към рисковете на високите задължения, отколкото преди 10 години. 

Едно е ясно: по абсолютни цифри темповете на растеж на китайската икономика ще се забавят, което важи и за почти всички развити страни, включително САЩ. Китайската икономика ще се забави дори и ако се стигне до споразумение с Вашингтон.

Влиянието на Китай нараства 

Да оценяваме Китай въз основа на леко забавения икономически растеж би означавало да подценяваме същинското предизвикателство, а именно нарастващото влияние на Китай на световната сцена. Ново изследване на McKinsey Global Institute показва, че зависимостта на света от Китай нараства, докато в същото време намалява зависимостта на Китай от чуждестранните пазари. През 2017 г. например делът на китайското промишлено производство за износ беше едва 9% - при 17 процента през 2007 година. Китай е значително по-малко експортно ориентиран от една Германия с цели 34 процента износ, от Южна Корея или Япония - съответно с 28 и 14 процента. 

В редица технологии на бъдещето Китай днес е много по-конкурентоспособен от когато и да било и той ще продължи да развива проекта си "Нов път на коприната". Дългосрочната стратегия предвижда не износ в участващите страни, а производство в тези страни за тамошните пазари. В Африка, например, този модел вече действа. Ясно е, разбира се, че китайските инвестиции в Африка ще повлияят положително на икономическия растеж в Китай едва след време. Отсега обаче е ясно, е Китай ще печели от средната класа в Африка. Да се наблюдава трезво това развитие е далеч по-важно, отколкото - с оглед на най-ниския китайски растеж от 30 години насам - да храним надежда, че китайският възход е спрян трайно, и че Западът ще продължи да доминира.