В комплект със заразата

Сред малкото теми, по които повечето българските граждани са на едно и също мнение, безспорно е доверието към европейските институции. Това се потвърди за пореден път в последното изследване на "Евробарометър" от края на юли.

Така нареченият "Стар континент" винаги е присъствал в имагинерното родно пространство като някакво привлекателно обиталище, с което - особено след падането на Берлинската стена - се свързваха куп надежди за просперитет, правов ред и други ценни придобивки, които автоматично следваше да получим, веднъж попаднали в съзвездието /да получим даром, като бонус, като обезщетение за 45-те години комунизъм/.

Това, че членството в ЕС фактически означава частична загуба на суверенитет, се възприемаше като добавена стойност за една "прохождаща демокрация", като признание за "дисфункция" на българските институции, като съзнание за провинциалност и непълноценност, като съгласие за субординация при общуването с ЕС, като готовност за послушание и сговорчивост.

Именно тази асиметрия сложи своя отпечатък върху цялата динамика на отношенията между София и Брюксел и повлия и на диалога между партньорите в европейските политически семейства на традиционните партии.

Възможности и абсурди

Поредно доказателство за това е опитът на европейската десница да накара лидерите на значимите /според ЕНП/ десни партии в България да се срещнат и да седнат заедно на масата за преговори. Това означава до Бойко Борисов да се подредят лидери, които вече очертаха ясен санитарен кордон около своите формации срещу "заразата" ГЕРБ. През призмата на една конюнктурна политическа гъвкавост такава среща е възможна. През призмата на един безкомпромисен морален интегритет това е абсурд. И всеки опит да се внушава на десните български избиратели, че онова, което са казали от Европа, е безусловно важно, смущава и без това обърканата и неконсолидирана тяхна група. Защото въпреки, че "Европа" познава генезиса на процесите, довели България до безпрецедентно протестно лято, нейните лидери имат свои приоритети и в случая те съвсем не съвпадат с клишето за "нравствените ценности на Стария континент".

Нека не забравяме, че ако днес България заема позорното дъно в Европейския съюз по най-важните показатели, които мерят устойчивостта на демократичните институции, то това се дължи именно на управлението на Бойко Борисов. Наблюдателите от ЕС знаят добре това.

Нека не забравяме, че най-безскрупулната част от българската олигархия беше официално овластена точно от тази личност, поставена начело на една клиентелистка глутница от алчни и цинични индивиди. Наблюдателите от ЕС знаят добре и това.

Нека не забравяме, впрочем, че родословното дърво на ГЕРБ и цялата негова върхушка са свързани с най-лицемерната и хищна част на бившата комунистическа номенклатура, която продължава да владее властовите центрове в страната благодарение на брата-близнак на Бойко Борисов - Сергей Станишев и неговите политически съучастници.

Важността на единството

В някои от коментарите, последвали съобщението за нежеланието на Реформаторския блок да се среща с Бойко Борисов под егидата на председателя на ЕНП Вилфрид Мартенс, се съдържат призиви за преодоляване на взаимните подозрения и за обединение. "Нека не се разпилява енергията на протестите, нека се удържа конструкцията на общественото недоволство".

Само че общественото недоволство е споено с погнусата от задкулисието, в което удобно обитават в обща "спалня" Бойко Борисов и Сергей Станишев, Ахмед Доган и Пламен Орешарски, Цветан Василев и Делян Пеевски.

Няма съмнение, че за европейските християндемократи единствено важни са предстоящите избори за Европарламент. Няма съмнение също така, че съприкосновението с индивиди като Борисов не е "добавена стойност" за която и да е утвърдена демокрация. Белег на своеобразен евроцинизъм от страна на ЕНП и на фондация "Конрад Аденауер" е да не се съобразяват с това.

Автор: Е. Барух; Редактор: Б. Михайлова