В Русия: Жената винаги сама си е виновна!

Владимир Путин подписа указа за влизане в сила на конституционните поправки. Сега остава и самите руснаци да се превърнат в онези хора, които са си измислили законодателите по кремълските коридори. Същото беше и когато се обсъждаше въпросът за домашното насилие. Този комплексен проблем го имало навсякъде по света, само не и в Русия, където семейството просто било „много силно“.

За "здравото руско семейство"

Путин не случайно поставя акцент върху думата „ценности“. След като се върна на президентския пост през 2012 с една съмнителна процедура, той трябваше наново да стартира държавната идеологическа машина чрез консолидиране на образа на „бащицата на нацията“. Това закономерно доведе до възникването на една натрапчива патриархална рамка, в която са вписани най-важните ценности: преклонение пред историческите победи на Русия, страх от възможно завръщане към хаоса на 1990-те години, опазване на териториалната цялост, защита от външна агресия, православният културен код, и накрая – семейството като основна клетка на обществото, като идеализирана конструкция, която няма нищо общо с реалността в Русия.

Решението, с което през 2017 година беше декриминализирано домашното насилие, изглежда стряскащо, но изобщо не беше случайно: в „здравото руско семейство“ няма и не може да има насилие, което налага държавна намеса. Такова насилие би влязло в противоречие с фундаменталната конструкция за огромните успехи на Русия в нейното морално съревнование със Запада: ония там се занимават с разводи и ЛГБТ, докато ние си имаме семейни ценности, достатъчни както за вътрешния пазар, така и дори за износ.

Държавата или все пак родителите възпитават децата?

Новата конституция продължава да вае този образ на руското семейство като една от ключовите идеологеми на режима. Политическата воля в това отношение отдавна е налице, но сега тя вече придобива конституционна тежест: бракът трябва да се укрепва, независимо от случващото се вътре в реалните семейства, а на дискриминация подлежат всички, които не се вписват в измисления шаблон „семейство от мъж и жена плюс деца“.

От конституционните поправки отпадна формулировката „децата са достояние на държавата“, но юристите въпреки това смятат за актуален въпроса дали при възпитанието на децата държавата няма да има надмощие над семейството. Впрочем, държавата вече от няколко години гледа на децата като на своя „собственост“. Нека да припомним, че когато се върна власт през 2012 година, Владимир Путин утвърди забраната за осиновяване на деца от родители-чужденци.

"А ти какво направи, за да не те бият?"

Държавата напористо се бърка във възпитанието на децата и чрез други законови формулировки, например – за „уважението към възрастните“ и за „патриотичното възпитание“. По този начин тя се опитва не само да си отглежда послушен бъдещ електорат, но и да надстроява фалшивата конструкция за семейството като постижение на режима. Към усърдно сглобявания пропагандистки шаблон от властта трябва да се добави само още един елемент: доказателството, че семейство означава брак между мъж и жена.

Все още не можем да прогнозираме какви други законодателни стъпки ще бъдат предприети. Дали ще забранят абортите, както настоява Патриаршията? Дали ще въведат „ергенски данък“ за разводи, несемейни или бездетни, както вече предлагат консерваторите? Всичко това не е ясно. Ясно е обаче, че с промените в конституцията положението на жената само се влошава. Защото в рамките на патриархалната идеология именно от нея ще се изисква да опазва семейството. И пак нея ще наказват в случаите на домашно насилие, когато полицаите обикновено питат пострадалата жена: „А ти какво направи, за да не те бие?“

"Ще си поплачат, а утре ще простят" 

Всичко това като в капка вода се отразява в изказването в Държавната дума на Тамара Плетньова, председателка на Комисията по въпросите на семейството, жените и децата: „Нашите жени са различни от европейските и американските. Днес ще си поплачат, а утре ще простят.“

Тази законодателна логика, която постепенно се налага след 2012 година, сублимира в следния извод: в Русия жената винаги сама си е виновна.

Авторката Лола Тагаева е политически наблюдател и организатор на проекта за повишаване информираността на гражданите относно джендър-тематиката MoscowFemFest