В смъртоносната хватка на ебола

В Западна Африка от смъртоносния вирус ебола вече са починали над 1000 души. Въпреки мерките на медиците, на Световната здравна организация и на множество помощни организации, епидемията се разраства все повече. За разлика от други инфекции като грипа, например, заразата с вируса на ебола се предава при пряк контакт с телесните течности - кръв, урина или пот. Вирусът е един от най-смъртоносните и е силно резистентен. Той се задържа дълго време по повърхностите, с които хората имат допир. И ако някой болен остави следи от телесните си течности по плота на масата или върху тоалетната чиния, вирусът остава там трайно и може де се пренесе към други хора. Има и още нещо - вирусът не умира със смъртта на болния, а продължава да живее в мъртвото тяло до една седмица.

Никой не е защитен

Учените предполагат, че сегашната епидемия се разпространява именно по този начин. В края на декември малко момче се е заразило с вируса на ебола след като яло месо от маймуна. Оттам нататък този т.нар. "нулев пациент" заразил прякото си обкръжение. Попаднал веднъж в организма, вирусът се разпространява бързо в почти всички вътрешни органи, а имунната система не успява да реагира своевременно. Повечето пациенти умират от това, че органите им отказват, тъй като вирусът активира кръвосъсирването така, че малките кръвоносни съдове се затварят и не пропускат кръвта до органите.

Макар начините на заразяване да са известни, все повече лекари и медицински сестри стават жертва на вируса. Експертите от Института за тропическа медицина "Бернхард Нохт" предполагат, че част от медицинския персонал не спазва строгите предписания за предпазване от инфекции. Учените смятат, че това се дължи на недостатъчната разяснителна дейност и липсата на дезинфекционни средства и предпазни костюми.

Проблемът е медицински, но и психологически

Теоретично епидемията би могла да заглъхне много бързо. Но това не зависи само от медиците - нужна е мащабна разяснителна работа, тъй като старите традиции в Западна Африка пречат. Институтът "Бернхард Нохт" препоръчва в борбата срещу ебола да бъдат привлечени и антрополози, защото в много от засегнатите региони погребалните церемонии са много по-важни от сватбите или ражданията. Хората в Западна Африка оставят телата на починалите дълго време в къщата на близките и имат контакт с трупа. Така резистентият вирус може да се пренесе и върху здравите членове на семейството. С вируса могат да се заразят и хора, участващи в погребалните церемонии, които докосват тялото на починалия.

Немалко хора в Западна Африка определят заболяването като проклятие. Те мислят, че това е отмъщението на някой враг или на някое божество. Някои дори вярват, че вирусът е пренесен в Африка от някой бял човек. Има и африканци, които отказват медицинското обслужване, особено ако медиците са бели. Т.е. - ключът към успеха в борбата срещу епидемията е в разяснителната работа: заразените трябва да бъдат насърчени да потърсят помощ в специализираните медицински завадения. А близките има трябва да знаят как да се предпазват от заразата.