В състояние ли е ЕС да приеме Украйна?

Европейската комисия е загърбила опасенията си, дори основателните, и иска да отвори вратата за бъдещо членство на Украйна в ЕС. Така тя предприе единствения правилен ход в сегашната ситуация. Действията ѝ са политически, тя поема отговорността си и не се отклонява от ясната си позиция. Всичко това означава: Ние искаме Украйна да стане част от нашата общност.

С препоръката си Брюксел изпраща ясен сигнал на Москва, противопоставяйки се на кървавия исторически ревизионизъм на Путин. Руският президент отрече правото на съществуване на Украйна като държава и иска да я превърне в част от своята фантастично-утопична велика Руска империя. Ако дори в ситуация като тази ЕС не бе отворил вратата за Киев, това би представлявало триумф за самодържеца в Кремъл. Той вече би могъл да каже: "Вижте, Западът не ви иска! Ето защо ни принадлежите".

Сигналът към Киев е по-важен

От геополитическа гледна точка - особено с оглед на бъдещето на Европа и на донякъде базирания на правила световен ред - решението на комисията не би могло да е друго. И дано капризите на някои страни членки не разрушат представата за единство. До срещата на върха, която ще се състои след седмица, Австрия и другите държави все още разполагат с време да преразгледат приоритетите си и да отхвърлят принципните си резерви спрямо по-нататъшното разширяване на ЕС. Време е всички страхове от прекомерни разходи и други отражения да отстъпят на втори план.

Украйна и нейните граждани се нуждаят от цялата възможна подкрепа в тази трудна ситуация - от оръжия, пари, хуманитарна помощ и политически гръб. В този контекст най-важният сигнал за сражаващите се хора е поканата за присъединяване към ЕС. По време на боевете на Майдан през зимата на 2013/2014-а година демонстриращите срещу тогавашното проруско правителство развяваха сините знамена на ЕС. Надеждата за път, макар и дълъг, към Запада и към Европа, е вътрешен стимул за много от тези, които вече над три месеца се противопоставят смело на унищожителната кампания на Путин.

Но положителният знак на Брюксел ще има водещо значение и за политическото оцеляване на Володимир Зеленски. Той е обещал много на украинците и очаква от тях да преминат през долина от кръв и сълзи. Необходимо му е да изпълни поне едно обещание - това за реалната европейска перспектива на страната. Всичко друго би било равнозначно на политическа катастрофа, включително за него самия.

Време е за вътрешни реформи в ЕС

Сигналите, произтичащи от препоръката на ЕК, трябва обаче да бъдат възприети сериозно и във вътрешен план. В международните коментари, оценяващи като правилно решението на Брюксел, необходимите реформи в самия ЕС често се споменават само бегло. А същината на въпроса е тъкмо в това.

В сегашния си вид ЕС не е в състояние да приеме Украйна. Много от процесите за взимане на решения са блокирани отсега, а и задължителното единодушие, необходимо в безброй случаи, трябва най-сетне да отпадне. Това е спешно, имайки предвид как Директивата за минимален данък на големите международни компании току-що отново беше провалена - този път заради възраженията на Унгария.

Макрон в ролята на нов мотор на ЕС?

Основният блокиращ фактор - антидемократът и приятел на Путин Виктор Орбан най-накрая трябва да бъде лишен от правото си на глас и да бъде изпратен на резервната скамейка. Управляващите в Полша също трябва да решат какви искат да бъдат: изнудвачи на срещите на ЕС или основни защитници на Украйна и евентуалното ѝ европейско членство.

Сега някой от големите в ЕС трябва да се заеме със закъснелите реформи. За съжаление Берлин се провали в това отношение и остава само френският президент. Ако Еманюел Макрон не бъде смазан вътрешнополитически, той би могъл през следващите години да посвети част от енергията си на реформите, от които Европа се нуждае. В крайна сметка френският президент осъзнава това по-добре от останалите: Европа не може да остане такава, каквато е, ако иска да има бъдеще - включително след години и заедно с Украйна.