Ваймар 1919: когато се раждаше демокрацията в Германия

На 9 ноември 1918 година социалдемократът Филип Шайдеман произнася от балкон на Райхстага думте: "Всичко за народа, всичко чрез народа!" На тази дата той провъзгласява германската държава за република. Първоначално тя се управлява от временен съвет от народни избраници под ръководството на лидера на социалдемократите Фридрих Еберт. Неговата задача е да осъществи прехода от монархия към парламентарна демокрация.

В тези революционни за Германия времена, носещи белезите на гражданска война, загиват няколко хиляди души. Сред жертвите са Роза Люксембург и Карл Либкнехт, който в навечерието на новата година създават Комунистическата партия на Германия. Четири дни преди избора за Национално събрание двамата са жестоко убити. През декември 1918 година Конгресът на райхсъветниците, доминиран от социалдемократите,  се саморазпуска и открива пътя за първите общи, тайни и преки избори.

За първи път гласуват и жените

По същото време се състоява и още една премиера: жените получават активно и пасивно право на глас. Освен това възрастовата граница за избирателите е намалена от 25 на 20 години. Надеждата на Социалдемократическата партия да спечели абсолютно мнозинство не се сбъдва. Партията печели 37,9 процента от гласовете и е най-голямата политическа сила, но се нуждае от е коалиционни партньори. И тя ги намира в лицето на католическата Центристка партия и в ляволибералната Германска демократична партия.

В парламента обаче не влизат представители на Комунистическата партия, тъй като тя бойкотира изборите. Според комунистите, участието в избори би било предателство спрямо революцията. Роза Люксембург напразно се опитва да убеди съпартийците си да не бойкотират изборите. От доброволния отказ на комунистите печелят социалдемократите и независимите социалдемократи, но в умерени рамки. Още по-разочароващи се резултатите за онези партии, които гледат критично или отхвърлят младата република: дяснолибералната Германска народна партия и консервативната Германска национална народна партия печелят заедно едва 15 процента от гласовете.

Така картата на Германия почервенява, отбелязва по този повод за ДВ хамбургският историк Марсел Бой. Социалдемократическата партия печели изборите почти навсякъде, а независимите социалдемократи печелят в тогавашния индустриален център Хале-Мерзебург. В Бавария и в католическата западна част на страната печелят центристите и Баварската народна партия. В някои източни избирателни райони печели консервативната антисемитска Германска национална народна партия.

Възникването на Националсоциалистическата партия

На 6 февруари 1919 година се провежда първото заседание на Националното събрание. Но не в Берлин, а във Ваймар. Повечето от 423-мата депутати, сред които има и 37 жени, смятат размирната обстановка в Берлин за доста опасна. Историкът Марсел Бойс не вижда някакъв недостатък в избора на Ваймар. "Мисля, че политическите развития през следващите години имат по-голямо значение", казва той.

Бойс визирай преди всичко основаната от Адолф Хитлер през 1920 година в Мюнхен Националсоциалистическа германска работническа партия. Само за десет години на фона на икономическата криза тя се превръща от отцепническа в масова партия. Кулминацията на нейния възход е разпадането на Ваймарската република през 1933 година. При това нацистката партия печели от либералната конституция, разработена и гласувана от първото избрано Национално събрание през 1919 година.

Принципът на разделение на властите

И до днес принципът на разделение на властите в Германия в голямата си част е същият, както по времето на Ваймарската република. С тази разлика, че президентът на Ваймарската република е имал значително повече власт, отколкото сега. Именно заради това Паул фон Хинденбург е могъл да назначи Адолф Хитлер за канцлер през 1933 година. От 1949 година насам президентът има само представителни функции. Бащите на новата конституция явно са си извадили поука от провала на първата германска демокрация.