Вакханалия на омразата
9 май 2013
На 10 май 1933 години националсоциалистите изгарят книги на редица германски писатели. На площада пред операта в Берлин се събират 70 000 души. Студенти са докарали с камиони и колички над 20 000 книги. Сред тях има произведения на известни германски автори като Хайнрих Ман, Ерих-Мария Ремарк, Йоахим Рингелнац. Лидерът на студентите-националсоциалисти държи реч, изпълнена с омраза. "Ние насочваме нашите действия срещу негерманския дух. Сега предавам всичко негерманско на огъня", крещи Херберт Гутяр. И пръв хвърля купчина книги в пламъците.
Акция срещу негерманския дух
В цяла Германия се разиграват сцени като тази в Берлин. Във всички германски университети студенти изгарят произведенията на автори, които не отговарят на техните идеологически представи. Седмици преди това студентите са изнесли от обществените библиотеки произведения на отричани от нацистите писатели и журналисти. В техните очи, книгите съдържат "негермански идеи", а авторите им минават за врагове на националсоциализма. Става дума най-вече за писатели-социалисти, пацифисти и еврейски автори. Студентите не срещат никаква особена съпротива. Много от професорите, както и библиотекарите безропотно приемат тази кражба. А някои дори я подкрепят.
След идването на националсоциалистите на власт през януари 1933 година Адолф Хитлер получава обширни правомощия. Започва и повсеместната борба срещу инакомислещите. През април 1933 националсоциалистическото студентско сдружение заявява: "Държавата е завладяна! Университетите - все още не! Горе главите! Духовната SA e в настъпление!" Още през април то организира акция срещу "негерманския дух", чиято връхна точка е изгарянето на книги на 10 май. Националсоциалистическото ръководство на страната не взима почти никакво участие в тази акция. Германските студенти планират и организират акцията сами.
"Където горят книги, горят и хора"
Аутодафето на площада пред операта в Берлин се превръща в централно събитие на деня. Радиостанциите предават на живо оттам. Много от студентите на площада носят униформи на SA и SS. Горенето на книгите е съпроводено от пламенни лозунги. Специално подбрани студенти хвърлят на кладата книгите на известни автори и крлесливо рецитират лозунги: "Срещу декадентството и моралния упадък! За култивиране на нравите в семейството и държавата! Предавам на огъня писанията на Хайнрих Ман и Ерих Кестнер!" Самият Ерих Кестнер, автор на известни детски книги, също е на площада пред операта на 10 май 1933 година. Той става свидетел как изгарят собствените му произведения.
Години по-късно Кестнер пише: "Стоях пред университета, притиснат от студенти в униформи на SA, цветът на нацията, и гледах как нашите книги политат в пламъците. Беше противно!" Много университетски професори също присъстват на изгарянето на книгите. Малко преди полунощ на площада пред операта пристига и главният оратор на събитието - Йозеф Гьобелс. Министърът на пропагандата впрочем има и докторска титла по германистика! Тълпата на площада, както и милионите радиослушатели в Германия слушат неговата реч:
"Германски мъже и жени! Времето на преувеличения еврейски интелектуализъм отмина и пробивът на германската революция отново отприщва германския път", заявява той.
В чужбина се надига вълна от възмущение от изгарянето на книги в Германия. Американското списание "Нюзуик" окачествява изгарянето на книги като "холокост на книги". Още през 1821 година Хайнрих Хайне пише, че "там, където изгарят книги, горят и хора". А на 10 май 1933 студентите хвърлят в пламъците и произведенията на Хайне. Думите на Хайне се оказват пророчески. Само няколко години по-късно започва масовото избиване на евреи.
Интелектуалци в изгнание
След 1933 година много германски творци и интелектуалци напускат Германия. Нацията, известна в чужбина като "страна на поети и мислители" прогонва своите големи таланти в емиграция. Томас Ман, Ерих-Мария Ремарк, Лион Фойхтвангер и много други талантливи творци напускат националсоциалистическа Германия. Тези, които остават в страната, нямат право да публикуват произведенията си. Ерих Кестнер е един от тях. Още през 1934 година 3 000 книги и множество ръкопис стават жертва на цензурата. Голяма част от германците, сред които и някои "послушни" интелектуалци и професори, мълчаливо приемат изгарянето на книги. Някои дори приветстват начинанието.
Автор : М. Фон Люпке, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова