1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Варварската война на СССР в Афганистан

8 февруари 2013

Това не беше просто война, това си беше варварство - така навремето Едуард Шеварнадзе описва съветската интервенция в Афганистан, която се превръща в най-дългата война, водена някога от Съветския съюз.

https://p.dw.com/p/17aky
Изтеглянето на съветските войски от Афганистан
Снимка: AP

"Военният конфликт в Афганистан продължава вече твърде дълго. Това е един от най-тежките и болезнени регионални конфликти в света. Сега се очертава възможност за неговото политическо уреждане" - с тези думи генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов обявява изтеглянето от Афганистан.

Десет години преди това, в навечерието на Коледните празници през 1979 година, съветски войски са изпратени в помощ на социалистическото правителство в Кабул. Москва се надява, че чрез военната интервенция ще успее да наложи правителство, което да следва заръките й. Концепцията сработва, но само в афганистанската столица. В отдалечените райони на страната съпротивата бързо се разраства, а ислямските муджахидини започват война срещу "безбожния режим" в Кабул и чуждите окупатори.

Съпротивата на муджахидините

Операцията е замислена като кратка военна интервенция, но се превръща в най-дългата война, водена някога от Съветския съюз. Малко след нахлуването на съветските войски говорител на афганистанската съпротива обявява началото на партизанска война: "Имаме средства да се борим. След време в новините всички ще говорят за нас. Всички ще разказват как не сме дали Афганистан на руснаците".

Съветски войски се изтеглят от Джалалабад
Май 1988 година: съветски войски се изтеглят от ДжалалабадСнимка: AP

Макар че Москва изпраща 115-хилядна армия в Афганистан, съветските войски не успяват да прекършат съпротивата на муджахидините, към които преминават и големи части от редовната афганистанска армия. Съветските окупатори налагат контрол над всички по-големи градове и основните транспортни артерии, използват напалм и мини срещу цивилното население. Но въпреки това не успяват да се наложат.

Основна заслуга за това имат САЩ и Саудитска арабия, които подпомагат муджахидините с финансови и военни средства, вкл. модерни оръжия като противовъздушни ракети. Съседен Пакистан пък се превръща в база за логистична подкрепа. Въпреки огромните загуби, които претърпява Съветският съюз в тази изтощителна война, Леонид Брежнев отказва да прекрати операцията: "Нашите войски ще се изтеглят от Афганистан едва тогава, когато стихне съпротивата срещу афганистанското правителство. Съветският съюз е твърдо решен да се придържа към тази позиция", настоява Брежнев.

Опожарена земя

След като Михаил Горбачов е избран за нов генерален секретар на КПСС, Кремъл започва трескаво да търси варианти за изход от безнадеждната ситуация. На Горбачов принадлежат думите, че Афганистан е "нашата кървяща рана". Тогавашният външен министър Едуард Шеварнадзе е също за прекратяване на бойните действия: "Още от самото начало ние с Горбачов бяхме против нахлуването в Афганистан. И днес виждам ясно зверствата, убийствата, разрушенията. Това си беше варварство", казва по-късно Шеварнадзе.

Последните съветски части напускат Афганистан на 15 февруари 1989 година. Равносметката е съкрушителна: 1 милион убити афганистанци, 5,5 милиона бежанци. Една опожарена страна.